О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 463
София, 29.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 267 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 във вр. чл. 419 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на „Б” ЕА. – София, подадена чрез процесуалния й представител към регионалния й център в гр. В. Т. гл. юрисконсулт К. К. Н. , против въззивното определение № 47 на Т. окръжен съд от 5.ІІ.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 42/09 г., с което – на основание чл. 419 ГПК, е било частично отменено първоинстанционното разпореждане на РС- Т. от 20.VІ.2008 г. по ч. гр. д. № 678/08 г., инкорпорирано в „Заповед № 758 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК” /по образец/: само досежно частта за незабавно изпълнение на последната срещу ипотекарния длъжник С. „А” – гр. Т. и за издаване на изп. лист срещу същото в полза на Б. въз основа на посоченото изпълнително основание за сумата 84 267.06 евро, претендирана по договор за банков кредит от 3.ІІ.2005 г., договорна лихва в размер на 23 379.90 евро, такса за закъснение в размер на 227.66 евро /за времето 16-17.06.2008 г./, разноски по делото в размер на 4 219.69 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 559.69 евро.
Оплакванията на частния касатор „Б” ЕА. са както за недопустимост, така и за неправилност на обжалваното въззивно определение, понеже то било необосновано и незаконосъобразно: отменителни основания по чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК. Поради това Б. претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, потвърждаващ издадените в нейна полза З. № 758/20.VІ.2008 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и издаденият въз основа на последната изпълнителен лист срещу ответното събирателното д-во.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор „Б” ЕА. обосновава приложното поле на касационното обжалване с довод, че с обжалваното въззивно определение Т. ОС се е произнесъл по материалноправния въпрос била ли е „правно валидно учредена ипотека в полза на Б. ”, но също и по процесуалноправния въпрос: за момента, до който първоинстанционното разпореждане би могло да бъде атакувано пред по-горния съд. Според частния касатор първият въпрос бил решен в противоречие с практиката на ВКС, изразена в актове, постановени от отделните негови състави, както следва: 1/ Р. № 179/16.V.2008 г. на ВКС, ТК по т.д. № 538/07 г.; 2/ Р. № 525/21. Х.2008 г. на ВКС, ТК, І-во т.о. по т.д. № 243/08 г.; 3/ Р. № 111/ 25.ІІІ.2008 г. на ВКС, ТК, по т.д. № 803/07 г. и 4/ О. № 600/7. Х.2002 г. на ВКС, по г. гр. д. № 545/02 г. Докато вторият бил от значение за точното прилагане на процесуалния закон, както и за развитие на правото.
Ответниците по частната касационна жалба С. „А”-гр. Търговище /в качеството на ипотекарен длъжник/, както и ЕТ „Е” от София /в качеството на кредитополучател по д-ра за банков кредит от 3.ІІ.20905 г. с частния касатор/ не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на изложените в нея оплаквания за недопустимост и неправилност на атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в пределите на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Т. ОС, частната касационна жалба на „Б” ЕА. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията за това, че в процесния случай не е налице приложно поле на касационното обжалване, поради което достъпът до него на „Б” ЕА. ще следва да бъде отказан, по-конкретно се свеждат до следното:
Материалноправният въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл с атакуваното от „Б” ЕА. определение не е бил относно това дали „правно валидно е била учредена договорната ипотека” от страна на ипотекарния длъжник по банковия кредит от 3.ІІ.2005 г. – ответното по частната жалба С. „А”-гр. Търговище, а дали е било редовно от външна страна /арг. чл. 418, ал. 2 ГПК/ извлечението по чл. 417, т. 2 ГПК от счетоводните й книги, на което тази Б. е основала претенцията си за солидарно осъждане на кредитополучателя-ЕТ и ипотекарния длъжник /по нот. акт № 18, т. І, рег. № 5* нот. дело № 52/3.ІІ.2005 г. по описа на нотариус с рег. № 164 Янка Б. и район на д-е, съвпадащ с юрисдикцията на Т. районен съд/. В горния смисъл нито едно от цитираните от Б. касатор решения /и определение/ на отделни състави на ВКС не е относимо към релевираната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, базирана върху хипотетичен материалноправен въпрос, по който всъщност въззивният съд не се е произнасял.
Що се отнася до релевираният от Б. касатор процесуалноправен въпрос, а именно до кой момент би могло да се атакува разпореждането на първостепенния съд по чл. 419 ГПК, той не е бил въобще предмет на произнасяне с атакуваното въззивно определение, тъй като в своя отговор по частната въззивна жалба на събирателното д-во представителят на „Б” ЕА. изрично сочи, че последната е постъпила в пределите на срока по чл. 419, ал. 1 ГПК, но е неоснователна. Отделно от това, този изцяло хипотетичен въпрос, повдигнат от частния касатор, е категорично разрешен с изрична разпоредба в процесуалния закон: чл. 60, ал. 4 ГПК. Следователно той не би могъл да е такъв, който е от значение за точното прилагане на закона, а също и за развитие на правото, т.е. не е налице и предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК относно приложно поле на касационното обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 47 на Т. окръжен съд, ГК, от 5.ІІ.2009 г., постановено по в. ч. гр. д. № 42/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по ч. т. д. № 267 по описа за 2009 г.