О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
София, 01.12. 2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 509 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 4297/12.V.2008 г. на „С” О. – София, подадена против онази част от решение № 206 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, постановено на 17.ІV.2008 г. по гр. д. № 2120/06 г., с която, като неоснователен, е бил отхвърлен искът на търговеца-настоящ касатор с правно основание по чл. 258 ЗЗД, предявен срещу „А” О. – София – за заплащане на сума в размер на 87 816.95 лв. на основание сключен помежду им договор за строителство от 19.VІ.2003 г., по силата на който последното е било възложител на СМР.
Оплакванията на касатора „С” О. – София са за постановяване на въззивното решение в атакуваната негова част при пороци, обективиращи приложението и на трите касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поради това се претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който този иск на дружеството-настоящ касатор, предявен срещу ответното „А” О. – София, да бъде уважен в предявения му размер.
Обосновавайки приложното поле на касационното обжалване в нарочното си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от процесуалния му представител по пълномощие адв. Д от САК, търговецът-касатор изтъква, че същественият процесуалноправен въпрос, по който въззивната инстанция се е произнесла в обжалваната отхвърлителна част на решението си, бил този „за приложимият закон”: доколкото било игнорирано от решаващия съд правилото, че „специалният закон дерогира общия такъв”, а това в крайна сметка било от значение не само за точното прилагане на закона, но и за развитие на правото. Релевирайки наред с основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК и това по т. 1 на същия текст, касаторът се позовава на общо 8 /осем/ решения на отделни състави на ВС. /до 1996 г./ и на ВКС. , най-старото от които датира от 5.І.1959 г., а най-новото е от 5.І.2007 г.
В писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „А” О. – София е изразило чрез процесуалния си представител адв. В от САК становището, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от САС. решение в атакуваната неговата отхвърлителна част, а в случай, че касационната жалба на „С” О. – София бъде допусната до разглеждане по същество, то – като неоснователна – тя да бъде оставена без уважение.
Като ответно по касация третото лице-помагач на страната на търговеца-ответник по иска, а именно „В” О. – София, не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта, нито по основателността на жалбата.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар касационната жалба на „С” О. – София да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е била подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС. , тя не следва да бъде допускана до разглеждане по същество. Съображенията за това са следните:
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът формулира като съществен въпрос, който според него имал процесуалноправно естество, но се свеждал до това точно ли е бил определен от решаващия съд приложимият закон съобразно правилото, че специалният нормативен акт дерогира приложението на общия. Практически това означава, че в случая липсва главната предпоставка за допускане касационно обжалване на постановеното от САС. решение в атакуваната негова отхвърлителна част: защото въпросът за приложимия закон е винаги материалноправен, а не процесуалноправен въпрос, а и никога не може да е специфичен за конкретния облигационен спор, а се поставя винаги и по всяко едно дело. Следователно, повдигнат от касатора по този начин, ключовият според него въпрос изцяло покрива белезите на първото от основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за касиране на едно неправилно въззивно решение: нарушението на материалния закон, разбирано като грешка на съответния решаващ съд при издирването или прилагането на правната норма, вкл. и относно съобразяването на нейното действие във времето, в пространството или обсега й спрямо лицата и случаите, които тя урежда. Макар в хипотеза, каквато е настоящата, да не се налага въобще обсъждане на релевираните от „С” О. – София основания по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, само за пълнота на настоящето изложение ще следва да се посочи, че последното от тези две релевирани основания, също недопустимо се отъждествява от търговеца-касатор с горепосоченото касационно отменително основание. Що се отнася до позоваването му на практиката на отделни състави на ВКС. , респ. на ВС. /до 1996 г./, създадена за един близо полувековен период, то се явява изцяло лишено от правен смисъл, щом като и 8-те цитирани решения обективно не могат да бъдат съпоставяни с решен в противоречие с тях съществен въпрос /бил той материалноправен или процесуалноправен/, когато последният въобще не е бил надлежно формулиран.
С. оглед изложеното се налага извод, че касационната жалба на „С” О. – София не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 206 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 17.ІV.2008 г., постановено по гр. д. № 2120/06 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС. , Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 509 по описа за 2008 г.