О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 495
София, 05.10.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 456 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по съвместната частна касационна жалба с вх. № 4066/25.V.2009 г. на „Т” О. – гр. Ш. и „М” А. – гр. Ш., подадена чрез общия процесуален представител на търговците адв. П от САК, против определение № 573 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от з.з. на 8.V.2009 г., постановено по ч.гр. дело № 838/09 г., с което след отменяване на веднъж допуснатото от първостепенния СГС обезпечение по предявените от тези двама търговци срещу „П” ЕО. София отрицателни установителни искове /за несъществуването на тяхно парично задължение към този ответник/, посредством спиране изпълнението на изп. дело № 2* по описа на ЧСИ с рег. № 774 при Районен съд-гр. Шумен, впоследствие е била наложена от въззивния съд същата обезпечителна мярка, но при условието да бъде внесена по с/ка на САС парична гаранция в размер на 39 000 лв. Единственото оплакване на търговците-частни касатори е за незаконосъобразност на въззивното определение В ЧАСТТА му досежно постановеното на основание чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК внасяне на парична гаранция, поради което те претендират частичното му касиране. Инвокиран е довод, че процесното обезпечение е било поискано по вече предявен, а не по бъдещ иск, в която хипотеза внасянето на парична гаранция не било задължително условие за неговото допускане. В свое изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частните касатори изтъкват, че с тази част на атакуваното от тях определение САС се е произнесъл по процесуалноправен въпрос за прилагане на обезпечителната мярка „спиране на изпълнението” при наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК: в противоречие с практиката на ВКС, според която съдът може /без да е длъжен/ да допусне такъв вид обезпечение срещу представяне на гаранция, който въпрос същевременно бил от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС, съвместната частна касационна жалба на „Т” ООД- гр. Ш. и „М” А. със седалище в същия град ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
С атакуваното определение на въззивната инстанция не се дава разрешение по същество на друго производство, защото естеството на допуснатото от въззивния съд по реда на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК обезпечение, е такова на привременна мярка, чието съществуване е винаги вторично, т.е. обусловено единствено от висящността на процеса по отрицателните установителни искове на търговците-части касатори срещу „П” ЕО. – София. Следователно предмет на настоящата съвместна частна касационна жалба се оказва съдебен акт, подлежащ само на двуинстационно разглеждане. Това означава, че по отношение възможността за неговото атакуване пред ВКС в пълна степен важат задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 6 на ТР № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС, според които последният се произнася по жалби срещу такива определения само в случаите когато те са постановени за първи път от въззивен съд. Налагането в случая на буквално същата обезпечителна мярка, но при условието да е внесена по с/ка на въззивния съд парична гаранция в определен от него размер, е станало в хода на надлежно проведеното двуинстанционно пр-во по реда на чл. 389 ГПК, т.е без САС да е бил за първи път сезиран с такова обезпечително искане. Ето защо наличие на която и да е от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, отнасящи се до приложно поле на касационното обжалване, в настоящата хипотеза въобще не следва да се обсъжда.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ съвместната частна касационна жалба на „Т” О. – гр. Ш. и „М” А. – гр. Ш., подадена против определение № 573 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в от з.з. на 8.V.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 838/09 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. търг. дело № 456 по описа за 2009 г.