О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
София, 14 октомври 2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети октомври през две хиляди и осма година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 226 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната жалба /неправилно означена като „касационна”/ с вх. № 4560/23.VІ.08 г. на А. за д. в. /по-нататък АДВ/, подадена против определението на Софийския апелативен съд, ГК, от 2.VІ.2008 г., постановено по ч. гр. д. № 494/08 г., с което – в производство по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ във вр. § 2, ал. 1 ПЗР на ГПК /изм. ДВ, бр. 50 от 2008 г./ – учреждението е било осъдено да заплати на „Р” АД София допълнително съдебно-деловодни разноски, направени от търговеца в хода на същия процес, в размер на сумата 20 000 лв., платена като адвокатски хонорар.
Оплакванията на частния жалбоподател АДВ са за неправилност на атакуваното определение, поради постановяването му при пороци, обективиращи приложението и на трите отменителни основания, визирани в текста на чл. 281, т. 3 ГПК. В частната жалба се инвокират доводи, че в никой случай „ответникът не е длъжен да отговаря за всякакви възнаграждения, които ищецът е преценил да заплаща на пълномощниците си”, както и че по конкретното дело АДВ нямала процесуалното качество на ответник в производството. Поради това се претендира отменяването на този съдебен акт на САС.
Ответното по частната жалба „Р” АД София не е ангажирало становище по основателността й.
Като подадена от формална страна в производството пред САС и в пределите на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275 ГПК, частната жалба на АДВ ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
По предходна частна жалба на „Р” АД Софийският апелативен съд, ГК, с определение № 301 от свое з.з. на 9.І.2008 г., е отменил определението на СГС, постановено на 21.ІV.2004 г. по т.д. № 1733/03 г., с което – на основание чл. 60 ГПК /отм./ – това дружество е било осъдено да заплати държавна такса по сметка на последния в размер на сумата 330 525.68 лв., като издаденият по реда на чл. 242, ал. 5 ГПК /отм./ изпълнителен лист за същата, но от датата 28. ХІ.2007 г., е бил обезсилен. Прието е било по същество, че служебното издаване на последния е станало „при вече отпаднало основание”, а едновременно с това и че нито въззивното, нито потвърждаващото го касационно решение са имали за свой предмет допълнителното постановеното по реда на чл. 60 ГПК /отм./ присъждане на държавна такса в горепосочения размер в тежест на страната, за която изходът на делото се е оказал благоприятен.
Предвид задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 6 от ТР № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС, че определенията по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ „разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство”, което по същността им ги доближава до решенията, то и атакуваното понастоящем присъждане в тежест на АДВ на процесните разноски в размер на 20 000 лв. представлява не друго, а краен резултат от изхода на делото по отрицателния установителен иск на д-вото срещу А. с правно основание по чл. 87, ал. 3 /отм./ ЗСДВ. Неотносими в тази връзка са инвокираните от частния жалбоподател АДВ доводи, че в производството, по което атакуваното определение на САС е било постановено, А. нямала същинското процесуално качество на ответник, защото издаването на обезсиленият изп. лист било станало не по нейна инициатива, а по служебния почин на първостепенния съд – в хипотезата на чл. 242, ал. 5 ГПК /отм./. Такова възражение е преклудирано с влизане в сила /като необжалваемо/ на определението на САС от 9.ІV.2008 г., постановено в производството по същото ч. гр. д. № 494/08 г. Ноторно е, че отговорността за разноските по делото е по естеството си обективна, безвиновна. В конкретния случай не би се поставил въпрос за реализирането й, ако към дата 3.І.2008 г., когото спорът по иска с правно основание по чл. 87, ал. 3 /отм./ ЗСДВ вече е бил приключен с влязло в сила решение, тъкмо АДВ – в лицето на регионалната си дирекция в гр. П., не бе изпратила „Съобщение за доброволно изпълнение” до ответното по частната жалба „Р” АД с оглед събиране на държавна такса от 330 525.68 лв. и лихва върху нея в р-р на 4 810.25 лв., за които две в. , по арг. от текста на чл. 220, ал. 1 ГПК /отм./, частният жалбоподател не е могъл да не знае, че те са недължими.
В заключение, неоснователни са доводите на АДВ в подкрепа на въведените с жалбата отменителни основания, че САС се е произнесъл по документи на търговеца досежно реалното плащане на адвокатския хонорар в размер на присъдената сума от 20 000 лв., представени обаче след приключване разглеждането на делото по предходната му частна жалба. Разграничителният момент е, че още с подаването на въпросната жалба /с вх. № 1193/17.І.2008 г./ присъждане на разноските за образуваното по нея производство е било надлежно поискано, както и че доказателство за уговорения адвокатски хонорар, който всъщност е единственият техен предмет, е било представено: договор за правна защита и съдействие от 17.І.2008 г., видно от който е, че така уговореното възнаграждение за един адвокат не е прекомерно.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А. за д. в. със седалище в гр. С., ул. „Г” № 47, подадена срещу определението на Софийския апелативен съд от 2.VІ.08 г., постановено по ч. гр. д. № 494/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Диспозитив на определението на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по ч. търг. дело № 226 по описа за 2008 г.