О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 506
София, 28.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 163 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на едноличния търговец В. Л. К. с адрес на управление в село Л., община А., област В. , подадена от процесуалния му представител адв. С от АК- В. против въззивното решение № 565 на Д. ОС, ТК, от 26. ХІ.2008 г., постановено по в.т.д. № 231/08 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 36 на РС Д. , ГК, от 9.VІІ.2008 г. по гр. д. № 1718/07 г. С последното, като неоснователни и недоказани, са били отхвърлени облигационни искове на ЕТ-настоящ касатор с правно основание по чл. 55, ал. 1,предл.1-во ЗЗД, предявени срещу Е. Х. Ив. Н. от гр. Д. за заплащане равностойността на получени без основание 17 600 кг. комбинирани фуражи в размер на сумата 7 663.20 лв., а при условие на евентуалност – за реалното връщане на тези количества, ако се окажело, че изразходването им от ответника не е било доказано.
Оплакванията на касатора Е. В. Л. К. са както за необоснованост и за незаконосъобразност, но така също и за постановяване на обжалваното въззивното решение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поради това той претендира касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Д. ОС. Инвокирани са доводи, че „естеството на стоката и изминалия период от получаването й обосновават извода, че ответникът е изразходвал получените фуражи”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Е. В. Л. К. изтъква, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуален въпрос за приложимостта на презумпцията на чл. 301 ТЗ „относно фактически действия между търговци”, а също и дали подписана от получател кантарна бележка представлява доказателство за предаване /получаване/ на посочените в нея количества от даден вид стока, когато изготвянето й не е било съпроводено и от издаване на фактура. Тези въпроси били решени от Д. ОС в противоречие с практиката на ВКС, а по естеството си същите били релевантни както за точното прилагане на закона, но в равна степен и от значение за развитие на правото въобще. Във връзка с наличие на първата от релевираните предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторът Е. В. Л. К. се позовава и прилага три решения на отделни състави на ВКС /респ. ВС-до 1996 г./, както следва: 1/ Р. № 1859/16. ХІ.2001 г. на ВКС, V-то г.о. по гр. д. № 359/01 г.; 2/ Р. № 1910/23. ХІ.2001 г. на ВКС, V-то г.о., постановено по гр. д. № 538/01 г. и 3/ Р. № 2113/7. ХІІ.1995 г. на ВС, ІV-то г.о., постановено по гр. д. № 996/94 г.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Е. Х. Ив. Н. от гр. Д. писмено е възразил чрез процесуалния си представител адв. Ю от АК Д. , както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на изложените в жалбата на Е. В. Л. К. оплаквания.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Д. ОС, касационната жалба на Е. В. Л. К. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията за това, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, поради което достъпът до него на Е. В. Л. К. ще следва да бъде отказан, се свеждат до следното:
Изложението на касатора не обосновава наличието на приложно поле на касационното обжалване, тъй като предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК са дадени алтернативно, а не кумулативно. Поради това не е правно възможно въпрос /бил той материалноправен или процесуалноправен/, за който се твърди, че бил решен от въззивната инстанция в противоречие с практиката на ВКС, да е едновременно с това такъв, който да е релевантен за точното прилагане на закона, а заедно с това и от значение за развитие на правото. Съдържанието на понятието „практика на ВКС” е последователно изяснено от Конституционния съд на Републиката в мотивите на неговото решение № 4 от 16 юни 2009 г., постановено по конст. дело № 4/09 г. Тя включва: 1. всеки акт на съда, който съдържа тълкуване на нормативен акт, относим само към конкретното дело; 2. множество от съдебни актове, които съдържат съвпадащо тълкуване на една и съща разпоредба (трайна и повтаряща се съдебна практика); 3. тълкувателни решения на ВКС (официално съдебно тълкуване на нормативния акт).
П. цитираните и приложени към изложението на касатора три решения на отделни състави на ВКС, /последното от тях на ВС-до 1996 г./ не се установява обаче твърдяното от него противоречие на между решеният от въззивната инстанция въпрос, от една страна, и тази съдебна практика на ВКС – от друга, понеже точният й смисъл е бил интерпретиран некоректно: тезата, че двустранно подписаната фактура е доказателство за сключване на договор за покупко-продажба, „но не и за предаване на стоката”, диаметрално се отклонява от действително приетото с Р. № 1859/16. ХІ.2001 г. на ВКС, V.-то го. по гр.д. № 359/01 г. – че „подписът на купувача удостоверява изрично, че стоката е получена и затова се дължи плащане на цената – чл. 326 и чл. 327 ТЗ”. Хипотезите на предадена на получателя й стока при наличие подписана от последния фактура имат предвид и другите две цитирани от касатора решения на отделни състави на ВКС.
В заключение, предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК би била налице, когато има непълнота или неяснота в закона, които да налагат преодоляването им по тълкувателен път, респ., ако вследствие съществено изменение на обстоятелствата, едно тълкуване, изразено в трайна, повтаряща се практика на ВКС, трябва да бъде изоставено, за да се възприеме друго. В процесния случай обаче, нито едно от тези условия не е намерило проявление.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното от Е. В. Л. К. въззивно решение на Д. ОС.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 220 на Д. окръжен съд, ТК, 26. ХІ.08 г., постановено по в.т.д. № 231/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2