О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
София, 23.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на втори февруари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 711 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 4160/30.ІХ.2008 г. на „Б” ООД- гр. Ш., подадена от процесуалния му представител адв. И от АК Ш. , против решение № 151 на Варненския апелативен съд, ТК, от 29.VІІ.2008 г., постановено по т. д. № 171/08 г. – за осъждане на дружеството да заплати на „Р” ЕООД-гр. Шумен сума в размер на 22 022.65 лв., като обезщетение за „вреди от лошо изпълнение” на сключения помежду им на 10.ІV.2002 г. договор за съвместна дейност, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от предявяване на иска с правно основание по чл. 367 във вр. чл. 361, ал. 1 ТЗ /датата 3.ІХ.2007 г./ и до окончателното й изплащане, както и, на основание чл. 86 ЗЗД, настоящият касатор да заплати на същото ЕО. мораторна лихва в размер на 1 000 лв., съответно за периода от 2. Х.2006 г. и до 28.VІІІ.2007 г. и разноски.
Оплакванията на касатора „Б” О. – гр Ш. са за постановяване на обжалваното въззивно решение при пороци, обективиращи приложението и на трите основания по чл. 281, т. 3 ГПК за касирането му като неправилно. Поради това се претендира отменяване на решението на Варненския апелативен съд и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който исковете на „Р” ЕООД-гр. Шумен да се отхвърлят изцяло – като недопустими, респ. неоснователни и недоказани, а, алтернативно, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд със задължителни указания за събиране на поисканите нови доказателства: изслушване на СТЕ и оглед на процесното хладилно авторемарке. Инвокирани са доводи, че с отказите си да уважи възражение за прихващане, както и да допусне изслушване на заключение на съдебно-техническа експертиза, а също и да задължи въззиваемото ЕО. да представи процесното, увредено при ПТП, хладилно авторемарке LP 9865 /собственост на датска фирма/ за оглед, въззивната инстанция съществено била нарушила отнасящите се до разпределянето на доказателствената тежест между страните по спора съдопроизводствени правила. Това имало за резултат необоснованост и незаконосъобразност на постановеното от Варненския апелативен съд решение, вкл. и в частта му по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД, както и досежно частта за разноските.
Като основания, обосноваващи приложното поле на касационното обжалване, в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „Б” О. – гр. Ш. изтъква тези по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, твърдейки, че с атакуваното въззивно решение Варненският апелативен съд се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос за естеството на сключения между страните по спора договор като спедиционен такъв – за разлика от първостепенния съд, който бил приел, че същият договор имал характеристиката на превозен. Противоречивото разрешаване на този въпрос от различните по степен съдилища, сезирани с един и същи спор, правело и евентуално решението на ВКС по него такова „от значение за точното прилагане на закона”.
Ответното по касация „Р” ЕО. – гр. Ш. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията, изложени в жалбата на „Б” О. със седалище в същия град.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар касационната жалба на „Б” О. – гр. Ш. да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, тя не следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Съображенията за това са следните:
1./ По въпроса за наличието на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваващо приложно поле на касационното обжалване:
Предмет на инстанционния контрол, осъществяван от ВКС, във всички случаи са само актовете /решения и определения/, постановени от въззивните съдилища в Републиката, т.е. ирелевантно в случая е приетото от първостепенния съд досежно вида на договора, сключен между страните по спора. Меродавно е онова, което въззивната инстанция е приела от правна страна: наличие на сключен между страните по спора договор за международен превоз на товари, по който ищцовото „Р” ЕО. – гр. Ш. е действало като спедитор от свое име и за сметка на товародателя /търговец със седалище в К. Д. /, както и че отговорността на превозвача-настоящ касатор приоритетно се урежда от нормата на чл. 17 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), представляваща специален закон по отношение общите правила на ТЗ. Следователно не е налице релевираната от касатора предпоставка по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, щом като в правния мир не съществува друго влязло в сила решение, което в противоречие с атакуваното понастоящем решение на Варненския апелативен съд да разрешава въпроса за вида на подобно правоотношение, основано на сключен между страните по спора договор, който макар и да е бил озаглавен „за съвместна работа”, недвусмислено окачествява съконтрахентите като „спедитор”, от една страна, и „превозвач” – от друга.
2./ По въпроса за наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК:
Релевираната от касатора предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваваща приложно поле на касационното обжалване, би била налице само в случай, при който произнасянето по конкретния съществен материалноправен въпрос /за вида на правоотношението между страните по спора/ се оказва свързано по необходимост с тълкуване на закона, което ще доведе отстраняване на неяснота, непълнота или противоречивост на последния или тогава, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго /арг. чл. 124, ал. 1 ЗСВ/. Ноторно е, че по своето правно естество спедиционният договор е тъкмо такъв за превоз на товари /стоки/, а не какъв да е превозен договор, поради което в процесния случай, при конкретните правнорелевантни факти, не е налице твърдяната от касатора нужда от тълкуване на ТЗ, респ. на приложимата Конвенция (CMR).
С оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното от „Б” О. – гр. Ш. въззивно решение на Варненския апелативен съд.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 151 на Варненския апелативен съд, ТК, от 29.VІІ.2008 г., постановено по търг. дело № 171/2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2