О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
София, 15,03,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 100 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 13566/19. ХІІ.09 г. на Д. ф. „З”, подадена против въззивното определение № 577 на Великотърновския ОС, ГК, от 23. ХІ.09 г., постановено по ч. гр. д. № 1124/09 г., с което е била оставена без разглеждане частната жалба на това държавно учреждение срещу първоинстанционното разпореждане № 2* от 21.VІІ.2009 г. на Районен съд-гр. Велико Т. по г. гр. д. № 2396/09 г. – за отхвърляне на заявлението му по чл. 417, т. 2 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изп. лист въз основа на извлечение от счетоводни книги срещу длъжника „Б” ООД-гр. Велико Т. за заплащане на суми, както следва: 1/ В размер на 1 446 605.47 лв. главница; 2/ В размер на 1 050 899.40 лв., представляваща мораторна лихва върху тази главница, начислена за периода от 30.І.2004 г. и до 17.VІІ.2009 г.; 3/ Законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 17.VІІ.2009 г. и до окончателното й изплащане; 4/ В размер на 49 951 лв., представляваща равностойността на съдебно-деловодните разноски за първоинстанционното заповедно пр-во.
Оплакванията на фонда-частен жалбоподател са за неправилност на атакуваното прекратително определение на въззивния съд, поради постановяването му при пороци, обективиращи приложението и на трите отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С оглед това учреждението-частен жалбоподател претендира касирането на този съдебен акт и връщане на делото във въззивната инстанция за произнасяне по съществото на първоначалната частната жалба срещу отказа на първостепенния съд да издаде заповед за незабавно изпълнение и изп. лист срещу търговеца-длъжник за горепосочените суми.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба „Б” ООД-гр. Велико Т. писмено е възразило чрез процесуалния си представител адв. Л от АК-В. Търново както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на изложените от Д. ф. „З” оплаквания.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и от надлежна страна във въззивното производство пред Великотърновския окръжен съд, частната жалба на ДФ „З” ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Предмет на частната жалба е прекратително определение, постановено за първи път от въззивен съд, поради което не се поставя въпрос за допустимост на касационното обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, щом като в процесния случай не е налице хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. За да прекрати производството по частната жалба на фонда срещу първоинстанционното разпореждане по чл. 413, ал. 2 ГПК Великотърновският ОС е приел, че същата е била нередовна, защото дължимата по нея такса не следвало да е в размер на внесената от 15 лв., а съобразно правилото на чл. 18, ал. 1 от Тарифата за д.т., които се събират от съдилищата по ГПК фондът трябвало да довнесе допълнителна д.т. в размер на още 24 960.50 лева.
В съгласие с точния разум на закона е възприетото от Великотърновския апелативен съд тълкуване на чл. 19 от горецитираната Тарифа – във връзката на този текст с чл. 18, ал. 1 от същия подзаконов нормативен акт. Това тълкуване е било в смисъл, че макар да става дума за първоинстанционно разпореждане за отказ да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изп. лист по заявление на фонда по реда на чл. 418 във вр. чл. 417, т. 2 ГПК, което е съдебен акт, постановен по гражданско дело и затова атакуем на общо основание пред въззивен съд с частна жалба /арг. чл. 413, ал. 2 ГПК/, последната не следвало да се таксува 15 лв., а като обща жалба пред въззивен съд – с внесена държавна такса „в размер на 50% от таксата, дължима за първоинстанционното пр-во, върху обжалваемия интерес”. Така проведеното разграничение е в зависимост от това дали отказът на първостепенния съд да издаде заповед за изпълнение и изп. лист се основава на констатирани нередовности на подаденото заявление, които в това производство са неотстраними и в който случай разпореждането по чл. 413, ал. 2 ГПК ще подлежи на обжалване с частна жалба, но без да се изисква изготвяне на препис от нея за връчване на посочения в заявлението като длъжник или пък става въпрос за отказ по същество, какъвто е процесният. В последната хипотеза частната жалба следва да се придружава освен от препис за връчване на длъжника „Б” О. – гр. В., още и от документ за внесена по с/ка на въззивната инстанция държавна такса, която няма да е в размер на 15 лв., а определена съобразно правилото на чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
С оглед изложеното обжалваното прекратително определение на Великотърновския ОС е правилно /законосъобразно/ и поради това ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА прекратителното определение № 577 на Великотърновския окръжен съд, ГК, от 23. ХІ.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 1124/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2