О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 365
София, 19,06,2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети юни през две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 243 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 220 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 1327/25.ІІ.2009 г. на Г. П. Я. от София, кв. Горна баня, подадена против определение № 96 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 20.І.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 1294/08 г., с което е била оставена без уважение частната му жалба срещу първоинстанционното определение № 132 на Смолянския ОС от 24. Х.2008 г. по гр.д. № 132/08 г. – за отказ той да бъде конституиран по реда на чл. 218 ГПК като трето лице-помагач на страната на ответното /по заведен от две физически лица иск по чл. 74 ТЗ/ „М” О. – гр. Ч..
Единственото оплакване на частния касатор Г. П. Я. е за незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение, като в жалбата си той инвокира доводи, че след като имал качеството на съдружник в ответното по иска с правно основание чл. 74 ТЗ търговско д-во с ограничена отговорност, той имал правен интерес „да помогне за евентуално оборване на твърденията в исковата молба за процесуална и материална незаконосъобразност на атакуваните решения на общите събрания” на този търговец, проведени на 18 и 19 септември 2008 г.
В нарочното си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор Г. П. Я. изтъква, че същественият процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд в случая се е произнесъл, бил този за невъзможността съдружник да встъпи в производство по иск с правно основание чл. 74 ГПК в качество, различно от това на съищец, като в тази връзка се поддържа от страна на Я. едновременното наличие и на трите предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваващи /всяка една поотделно/ приложно поле на частното касационно обжалване.
Тримата ответници по частната жалба: ищците Б. И. С. от София, Т. С. Б. от гр. Ч., както и ответното по иска им „М” О. – гр. Ч., не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакването за незаконосъобразност на обжалваното въззивно определение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Пловдивския апелативен съд, частната касационна жалба на Г. П. Я. от София, кв. Горна баня ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без въобще да се обсъжда наличие на приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 5 на ТР № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС, които запазват значението си и при действието на ГПК, в сила от 1.ІІІ.2008 г., преграждащо по-нататъшния ход на делото определение не е налице при отказ за встъпване или привличане на трето лице по реда на чл. 174 и на чл. 175 ГПК /отм./, защото третото лице не е главна страна в процеса и иск от или срещу него може да се предяви в отделно производство. Напълно припокриващи се по смисъл с цитираните в това тълкувателно решение две разпоредби от ГПК /отм./ са текстовете на чл. 218 и чл. 219 от сега действащия процесуален закон, озаглавени съответно „В” и „П”.
От друга страна, всяко едно определение по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК подлежи само на двуинстанционно разглеждане и следователно ВКС се произнася по жалби срещу такива определения само в случаите, когато те са постановени за първи път от въззивен съд. Настоящият случай обаче не е такъв: налице е отрицателно произнасяне на първостепенния съд, сезиран с иска по чл. 74 ТЗ, което е било потвърдено от въззивната инстанция. В този смисъл посочването на Пловдивския апелативен съд, че определението му подлежало на касационен контрол, е без правно значение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Г. петров Я. от София, кв. Горна баня, подадена против определение № 96 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 20.І.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 1294/08 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Продължение от диспозитива на определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. търг. дело № 243 по описа за 2009 г.