О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
София, 19,01,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети януари през две хиляди и десета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 613 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 4801/17.VІ.2009 г. на В. Г. И. и И. Н. И. от София, подадена чрез процесуалния им представител адв. В от САК, против определение № 944 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-ми с-в, от 14.V.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 1064/09 г., с което е било отменено първоинстанционното определение на СГС, ГК, с-в І-4 от 27. ХІІ.2007 г. по гр. д. № 4838/07 г. за допускане обезпечение по реда на чл. 308 ГПК /отм./ на предявен от тях осъдителен иск.
Оплакванията на двамата частни касатори са за постановяване на атакуваното въззивно определение при пороци, обективиращи приложението и на трите отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което те претендират касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, идентичен по смисъл и съдържание с този на първостепенния съд: да налагане на същата обезпечителна мярка.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК двамта частни касатори се позовават на едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл по въпроси /в равна степен и материалноправни, и процесуалноправни/ дали при уговорената между страните по договора за кредит автоматично настъпваща предсрочна изискуемост на неговата главница – вследствие забава на главния длъжник, поръчителството на касаторката не е било прекратено, понеже липсвали данни банката да е предявявала иск срещу главния длъжник в 6-месечен срок от падежа на кредита, а освен това обявяването на банков кредит за предсрочно изискуем следвало да се свързва със задължение за съответната банка за уведомяване на поръчителите „относно новия падеж на главницата по кредита”. Тези два въпроса били противоречиво решавани от съдилищата в Републиката, вкл. и от отделни състави на ВКС, като все пак преобладавало становището, че „право на банката-кредитор е да обяви кредита за предсрочно изискуем, което право тя преценява дали и кога да упражни”, т.е. не било възможно „автоматично” настъпване на предсрочна изискуемост на кредита.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК малолетната ответница по частната касационна жалба Е. Е. И. от София писмено е възразила чрез своята майка и законна представителка О. В. Н. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на изложените от И. оплаквания.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивно производство пред САС, частната касационна жалба на В. и И. И. от София ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без въобще в случая да се обсъжда налице ли е приложно поле на касационното обжалване, са следните:
С атакуваното от двамата частни касатори определение на САС е било отменено първоинстанционното определение на СГС, ГК, с-в І-4, от 27. ХІІ.2007 г., постановено по гр. д. № 4838/07 г., с което е било допуснато обезпечение на иска им срещу малолетната Е. Е. И. от София, действаща чрез своята майка и законна представителка О. В. Н., посредством налагането на възбрана върху конкретно право на строеж. Така уваженото тяхно искане по чл. 308 ГПК /отм./ е било заявено пред Софийския градски съд на 14. ХІІ.2007 г., което обуславя приложението на § 2, ал. 9 от ПЗР на сега действащия ГПК (в сила от 1.ІІІ.2008 г.). Следователно производството пред САС, в хода на което е било постановено атакуваното от И. определение, е било такова по реда на чл. 213 и сл. ГПК /отм./. Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 6 от ТР № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС такива определения, предвид несамостоятелния им характер, подлежат само на двуинстанционно разглеждане, а ВКС може да се произнася по жалби срещу тях, но само в случаите, когато те са били постановени за първи път от въззивен съд. На общо основание с атакуваното въззивно определение не се дава разрешение по същество на друго производство, нито пък се препятства развитието на такова, а се отменя действието на една привременна мярка, чието съществуване и без друго е функция от висящността на процеса, заведен по осъдителния иск на настоящите двама частни касатори за тяхно парично вземане срещу малолетната. В заключение, с произнасянето на САС е изчерпан инстанционния ред за обжалване и затова постановеният от него акт, предмет на настоящата частна касационна жалба, е такъв, който е влязъл в сила.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на В. Г. И. и И. Н. И. –двамата от гр. С., подадена чрез процесуалния им представител адв. В от САК, против определението на Софийския апелативен съд, ГК, 7-ми с-в от 14.V.2009 г., постановено по гр. д. № 1064/09 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2