О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
София, 16.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шести април през две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 158 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 – във вр чл. 129, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на „Т” А. – гр. Р., подадена чрез юрисконсулта на д-вото против определение № 53 на Русенския окръжен съд, ГК, от 12.ІІ.2009 г. по ч. гр. д. № 104/09 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на този търговец срещу първоинстанционното разпореждане № 6 на Русенския РС от 6.І.2009 г. по гр. д. № 4893/08 г. – за връщане на исковата му молба по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК. Оплакването на търговеца-частен касатор е за неправилност на атакуваното въззивно определение, поради което се претендира отменяването му и постановяване на друго – от настоящата инстанция, с което да бъдело отменено и първоинстанционното разпореждане по чл. 129, ал. 3 ГПК.
В нарочното си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор „Т” А. – гр. Р. поддържа, че с атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл по „съществен процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото”, без обаче този въпрос да е бил надлежно формулиран.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар частната касационна жалба на „Т” А. – гр. Р. да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Русенския окръжен съд, тя не следва да бъде разгледана по същество. Съображенията за това, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК са следните:
Търговецът-частен касатор не е посочил главното основание за допускане на касационното обжалване: кой е същественият процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и той да е такъв, който едновременно да е релевантен както за точното прилагане на закона, но така също и от значение за развитие на правото въобще.
От прогласеният в чл. 2 ГПК принцип на дължимост на защита и съдействие непосредствено следва, че въпросът за редовността на всяка една искова молба е съществен процесуалноправен въпрос, решаването на който в нарочното производство по проверката й от първостепенния съд, се поставя винаги в зависимост от това доколко тя отговаря на лимитативно изброени в процесуалния закон императивни изисквания досежно реквизитите на нейното съдържание, както и за нейните приложения: тези по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128 ГПК. В този смисъл са правно несъстоятелни твърденията на частния касатор в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че щом жалбата му до ВКС била „във връзка с приложението на чл. 415 във вр. с чл. 422 ГПК”, следвало да се приеме, че е налице предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, защото изводите на решаващите инстанции били следствие тълкуване на горепосочените две разпоредби от съвършено новия институт на заповедното производство и тъкмо поради това било необходимо произнасянето на ВКС – „с цел точно прилагане на закона”. Не е нов за процесуалното ни право обаче институтът на оставянето без движение на нередовната искова молба и евентуалното й последващо връщане – когато в законния преклузивен срок недостатъците й не бъдат отстранени от съответния ищец, т.е. за решаваща дейност на инстанциите е мислимо да се говори само при наличието на една редовна /по смисъла на чл. 129, ал. 5 ГПК/ искова молба.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 53 на Русенския окръжен съд, ГК, от 12.ІІ.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 104/09 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на „Т” А. – гр. Р. срещу първоинстанционното разпореждане № 6 на Русенския РС от 6.І.2009 г. по гр.д. № 4893/08 г. по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2