О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 791
София, 29,12,2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 651 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 4411/4.VІ.2009 г. на М. М. И. от София, подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. П. М. от САК, против решение № 146 на Софийския апелативен съд, ГК, 3-и с-в, от 27.ІV.2009 г., постановено по гр. д. № 1651/08 г., с което – като процесуално недопустимо – е било обезсилено първоинстанционното решение на СГС, ТК, Ф. отделение, 7-ми с-в от 12.ІV.2008 г. по ф.д. № 396/05 г. и прекратено производството поради недопустимост на иска на И. с правно основание по чл. 25, ал. 4 и 6 ЗЮЛНЦ с предмет отмяна на решенията на Общото събрани на Н. ч. „В”, проведено на 7.ІІ.2005 г.
Оплакванията на касатора М. М. И. са за неправилност на обжалваното въззивно решение – като постановено в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон, поради което той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция ведно с присъждане на всички направени досега съдебно-деловодни разноски или – алтернативно, да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на САС: заради „допуснатото съществено процесуално нарушение”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като се позовава на наличието на многобройни нарушения на процесуални правила, касаторът И. поддържа, че налице била предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за разглеждането на неговата касационна жалба по същество, защото с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по „материалноправните” въпроси дали исковата молба е била подадена след изтичане на едномесечния преклузивен срок по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ, доколко решаващият съд е бил длъжен да провери наличието на узнаване на взетите решения на ОС от страна на ищеца И. , както и знаел ли е последният за взетите на проведеното на 7.ІІ.2005 г. ОС на ч. „В” решения.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация Н. ч. „В” – София писмено е възразило чрез процесуалния си представител адв. К от САК, както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията в жалбата на М. М. И.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС касационната жалба на М. М. И. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Релевираните от касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси нямат материалноправно естество, а и не се свеждат до проверка на активната легитимация на И. като ищец, /който въпрос все пак е такъв по основателността, а не по допустимостта на предявения от него иск/. Напротив, произнасянето на САС е по изцяло процесуалноправен въпрос и извършено по начин, максимално благоприятен за настоящия касатор: при колебанието дали член /респ. председател/ на народно ч. също има право да иска отмяна на решение на общото му събрание – наред с правото на министъра на културата, прието е било от САС – посредством историческо тълкуване на разпоредбата на чл. 2, ал.2 ЗНЧ, че в качеството му на председател на Н. ч. „В” – София, М. М. И. на общо основание разполага с възможността да води иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ. Констатирано е било обаче, че тази претенция не е била предявена в законоустановения преклузивен срок – 1-месечен, считано от момента на узнаването, като отново е прието най-благоприятното за касатора положение относно този меродавен за допустимостта на исковата му претенция момент: завръщането му в България на датата 7. Х.2005 г., т.е. независимо от съдебното му признание, че е узнал за решенията на ОС, които атакува още на датата 7 март с.г. Изложеното дотук налага извод, че същинският процесуалноправен въпрос, по който САС в случая се е произнесъл е бил този дали може да бъдат взети предвид процесуални действия /каквото е и подаването на искова молба/, извършени след като са изтекли установените в съответния закон срокове за предприемане на действието /арг. чл. 40 ГПК0отм./. Такъв въпрос обаче касаторът не релевира и затова не следва да се обсъжда дали произнасянето на САС по него е в противоречие с практиката на ВКС.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 361 на Софийския апелативен съд, ГК, 3-и с-в, от 27.ІV.2009 г., постановено по гр. д. № 1651/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т.д. № 672 по описа за 2009 г.