О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
София, 07,01,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото съдебно заседание на шести януари пред две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 675 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро във вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 8159/24.ІХ.2009 г. на Е. „В” от гр. В., подадена чрез процесуалния му представител адв. Б. Б. от АК- В. , против определение № 69 на тричленен състав на ВКС, ТК, Второ отделение, от 31.VІІІ.2009 г., постановено по т. д. № 804/2008 г., с което – като процесуално недопустима – е била оставена без разглеждане неговата касационна жалба срещу решение № 199 на Варненския апелативен съд, ТК, от 13. ХІІ.07 г. по т. д. № 278/07 г.
Оплакването на търговеца-частен жалбоподател е за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното прекратително определение на ВКС, като в тази връзка се инвокира довод, че изводът му за необжалваемост на въззивното решение би бил верен, но само ако последното бе постановено по „търговско дело”, докато в процесния случай спорът нямал такъв характер. Поради това се претендира отменяването на атакувания съдебен акт и връщане на делото на предходния тричленен състав на ВКС – за произнасяне по съществото на касационната жалба, с която той е бил сезиран.
Ответното по частната жалба С. т. д. „А”-гр. Варна не е ангажирало становище на свой представител по основателността на оплакването, изложено от Е. „В”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в касационното пр-во пред друг тричленен състав на ВКС, настоящата частна жалба на Е. „В”-гр. Варна ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Предмет на обжалване е прекратително по своето процесуално естество определение на друг тричленен състав на ВКС, тъй като с последното е била оставена без разглеждане касационна жалба на ЕТ-настоящ частен жалбоподател. В мотивите на този съдебен акт изрично е било прието, както че атакуваното от Е. въззивно решение е било вече влязло в сила на датата 13. ХІІ.2007 г. – съгласно правилото на чл. 219, б. „а” ГПК /отм./, а също и че касационната жалба на Е. „В” е постъпила „след преклузивния срок за касационно обжалване, установен с нормата на чл. 283 ГПК”, който започва да тече от връчването на постановеното от въззивния съд решение на страната. Отделно от това са изложени съображения, че предвид произхода на претендираните вземания и предмета на дейност на ЕТ-касатор, с оглед който е бил сключен и прекратеният наемен договор, въпросното въззивно решение е било постановено по търговско дело.
Неоснователни са доводите на ЕТ-частен жалбоподател, че делото, по което Варненският апелативен съд е постановил атакуваното пред ВКС решение, нямало естеството на търговско, а оттам – че била погрешна преценката на тези две съдилища относно приложимостта на правилото на чл. 218а, ал. 1, б. „б” ГПК, изключващо от обсега на касационния контрол онези решения на апелативните съдилища в Републиката, постановени по искове за парични вземания по търговски дела с цена на иска до 25 000 лв. Съгласно чл. 286 ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие, като при съмнение се смята, че такава свързаност е налице. Видно от удостоверението за актуално състояние на Е. „В”-гр. Варна, приложено към исковата му молба, е, че още към датата 20.VІІІ.1991 г. той е обявил, че в предмета му на дейност се включват „ресторантьорство и хотелиерство”, а също и „туроператорска дейност”. Видно от клаузите на т. 6, ал. 2 и 3 от процесния наемен договор, сключен между страните по спора на 14.ІІІ.1995 г. е, че като наемател настоящият частен жалбоподател Е. „В” е поел задълженията да използва наетият от С. т. д. „А”-гр. Варна недвижим имот за курортно-туристически нужди, като го „предоставя за тези цели предимно на чужди граждани”. Горните фактически констатации са основание за извод, че процесната сделка разкрива всички белези на търговска. При тези данни по делото се налага извод, че законосъобразно съставът на ВКС е постановил атакуваното прекратително определение, споделящо преценката на въззивната инстанция за необжалваемост на решението й /отпреди влизането в сила на сега действащия ГПК/, като такова по търговско дело с предмет искове на ЕТ-настоящ частен жалбоподател за парични вземания, всяко от които е било в размер под 25 000 лв. В заключение ще следва да се изтъкне, че понятието „търговско дело” по смисъла на чл. 218а, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ се извлича от неговия предмет, т.е. самото правоотношение, произтичащо от търговска сделка, а не страните по нея, характеризират спора като търговски. Косвено потвърждение за това разбиране е и текстът на чл. 365 от сега действащия процесуален закон /в сила от 1.ІІІ.2008 г./, съдържащ в своите 5 точки изчерпателно изброяване на търговските спорове, като вид особено исково производство.
С оглед всичко изложено настоящата частна жалба на Е. „В”-гр. Варна ще следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 69 на ВКС, ТК, Второ отделение от 31.VІІІ.2009 г., постановено по т. д. № 804/2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 675 по описа за 2009 г.