О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
София, 26,03,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на първи февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 816 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 5725/17.VІІ.2009 г. на С. Г. М. от София, подадена чрез процесуалния му представител адв. Р от САК, против онази част от решение № 597 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 11.VІ.2009 г., постановено по гр. д. № 741/09 г., с която – като неоснователни и недоказани – са били отхвърлени обективно съединените му искови претенции с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 399, ал. 1 /отм./ ТЗ, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу З. „А”-София: за присъждане на застрахователно обезщетение в размер на разликата между сумата 4 296 лв. и до пълния предявен размер от 11 400 лв. по риска „автокаско” заради настъпила на 26 юни 2003 г. кражба на собствения му лек автомобил марка „Н” с ДК№ С* както и за присъждане на мораторна лихва върху тази главница в размер на разликата между сумата 1391.23 лв. и пълния предявен размер на тази претенция от 2 600 лева, съответно за периода от 15. ХІ.03 г. и до завеждане на делото /15.VІ.2006 г./, както и за заплащане на законната лихва от подаване на исковата молба и до окончателното изплащане на пълния размер на търсеното от застрахователя обезщетение.
Оплакванията на касатора С. Г. М. са за постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част при пороци, обективиращи приложението и на трите отменителни основания, визирани в текста на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което той претендира частичното му касиране, ведно „с всички законни последици”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът М. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с частичното отхвърляне на неговите два обективно съединени осъдителни иска срещу застрахователя З. „А”-София, въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС /респ. на ВС до 1996 г./, който същевременно бил от релевантен не само за точното прилагане на закона, но и от значение за развитие на правото. Цитирано и представено е от страна на касатора решение № 190 на ВКС, ТК, Първо отделение от 1 юни 2007 г., постановено по т. дело № 670/06 г.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация З. „А” – София писмено е възразило чрез своя юрисконсулт И. Г. , че подадената от М. жалба следвало да се остави без уважение: „като недопустима, неоснователна и недоказана”, поради което се претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 64, ал. 5 ГПК /отм./.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна /въззивна/ страна в производството пред САС, касационната жалба на С. Г. М. от София, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Основното съображение на въззивната инстанция за частично уважаване /респ. за отхвърляне/ на обективно съединените осъдителни искове на С. Г. М. срещу З. „А” – София с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 399, ал. 1 /отм./ ТЗ и съответно по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е било това, че към датата на настъпване на застрахователното събитие /кражба на МПС/, последното е било застраховано по риска „каско” в две застрахователни компании: ответната и „О” АД-София, със сегашно наименование „Д”. Поради това, съгласно чл. 66 от О. условия на З. „А”-София, това д-во следвало да отговаря „съразмерно на съотношението на застрахователната сума към сбора от застрахователните суми по всички застраховки”.
В случая касаторът не е формулирал кой е материалноправният въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, който едновременно с това да е от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото. Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2009 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело – като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на делото от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Ето защо, непосочването на материалноправния въпрос от страна на касатора С. Г. М. е „само по себе си достатъчно основание зе недопускане на касационното обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това” /тези по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/.
При този изход на делото и предвид направено изрично искане за това от юрисконсулта И. Г. , на ответното по касация З. „А”-София ще следва – на основание чл. 78, ал. 8 ГПК – да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 433.45 лв. /четиристотин тридесет и три лева и четиридесет и пет стотинки/, определен съобразно критериите по чл. 7, ал. 2, т. 4 на Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 597 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 11.VІ.2009 г., постановено по гр. д. № 741/09 г. в отхвърлителната му част.
О С Ъ Ж Д А С. Г. М., ЕГН ********** от гр. С., бул. „Л” № 1* на основание чл. 78, ал. 8 ГПК – да заплати на З. „А” – София, бул. „К” № 59 юрисконсултско възнаграждение в размер на 433.45 лв. /четиристотин тридесет и три лева и четиридесет и пет стотинки/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т.д. № 816 по описа за 2009 г.