О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 614
София, 27,07,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора……….……………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 63 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № 4505/25. ХІ.2009 г. на „И” Е. и „Ж” Е. – двете със седалища в гр. С., подадена чрез общия им процесуален представител адв. Б. П. от АК-Смолян, против въззивното решение № 212 на Смолянския окръжен съд, ГК, от 26. Х.2009 г., постановено по гр. д. № 311/09 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 166 на Районен съд-Смолян от 12.VІ.2009 г. по гр. д. № 88/2009 г.
С последното – на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД – е бил обявен за недействителен по отношение на ищците Е. „М”-гр. Кърджали и Е. Д. М. Д. от същия град, действащ с фирмата”М”, сключеният на 11 май 2007 г. в Б. в съответната законоустановена форма договор за продажба на МПС между настоящите двама касатори, с който първият е прехвърлил на втория собствеността си върху четири автобуса срещу цена в размер общо на 8 500 лв., като заверката на подписите на представляващите продавача и купувача е била извършена от нотариус К. с рег. № 248 на Нотариалната камара в България.
Оплакванията на касаторите „И” Е. и „Ж” Е. от гр. С. са за необоснованост и за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 131 във вр. чл. 133 ГПК/. Поради което те претендират касиране на въззивното решение, постановено от Смолянския ОС.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК двамата касатори обосновават приложно поле на касационното обжалване с наличието и на трите предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС „и съдилищата на Република България”, които същевременно били от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно този за процесуалната допустимост на искова молба, в която съществувало противоречие между обстоятелствена част и петитум. В тази връзка касаторите се позовават както на задължителните са съдилищата в Републиката постановки по ТР № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/01 г., така и на влезли в сила решения и определения на отделни състави на този съд, както следва: 1/ Р. № 1056/10. Х.2008 г. на ІІ-ро г.о. по гр. д. № 4494/07 г.; 2/ Р. № 1518/8.VІІ.03 г. на ІV-то г.о. по гр. д. № 1270/03 г.; 3/ Р. № 441/31.V.2004 г. на ІІІ-то г.о. по гр. д. № 1435/02 г.; 4/ Опр. № 523/17. Х.2002 г. на ІV-то г.о. по гр.д. № 415/02 г.; 5/ Опр. № 91/16. ХІ.2004 г. на ІV-то г.о. по гр. д. 742/04 г.; 6/ Р. № 1847/19. ХІІ.2001 г. на ІV-то г.о. по гр.д. № 1583/01 г.; 7/ Р. от 27.ІV.2006 г. на І-во т.о. по т.д. № 642/05 г.; атака също и на едно решение на Пловдивския апелативен съд – № 478/28.І.2009 г. по гр. д. № 240/08 г., за което обаче няма данни то да е влязло в сила.
Ответниците по касация едноличен търговец М. Д. М. от гр. К., действащ с фирмата „М”, както и едноличният търговец Д. М. Д. от същия град, действащ с фирмата „М”, не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, изложени в съвместната жалба на двете търговски дружества.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Смолянския ОС, касационната жалба на „И” Е. и „Ж” Е. – двете със седалища в гр. С., ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за недопустимостта или нищожността на обжалваното решение.
В случая двамата касатори не са формулирали в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК кой е материалноправният въпрос, по който Смолянския ОС се е произнесъл с атакуваното от тях въззивно решение, но поддържат последователно, че процесуалноправният такъв бил досежно допустимостта да се разглежда по същество искова молба, съдържаща противоречие между обстоятелствена част и петитум, т.е. евентуално нередовна искова молба. Налице е поради това вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, а винаги когато съществува подобна вероятност ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, като преценката за валидността и допустимостта му ще се извърши с решението по съществото на подадената касационна жалба.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 212 на Смолянския окръжен съд, ГК, от 26. Х.2009 г., постановено по гр. д. № 311/09 г.
У К А З В А на касаторите „И” ЕООД-гр. Смолян и „Ж” ЕООД-гр. Смолян – чрез общия им процесуален представител адв. Б. П. от АК-Смолян, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представят в деловодството на търговската колегия на ВКС документ /банково бордеро/ за внесена по с/ка на този съд допълнителна държавна такса, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК в размер общо на 170 лв. /сто и седемдесет лева/, тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежно внасяне на така определената допълнителна държавна такса, делото да се докладва на председателя на Първо отделение от ТК на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 63 по описа за 2010 г.