О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
София, 09.12. 2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 552 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № 2326/20.V.2008 г. на „А” Е. – гр. В. и „В” Е. – гр. В., подадена против решение № 66 на Варненския апелативен съд, ГК, постановено на 8.ІV.2008 г. по гр. д. № 558/07 г., с което, като неоснователен, е бил отхвърлен искът на тези две дружества с правно основание по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявен срещу осем физически лица с местожителство в гр. В., относно обявяването за окончателен на предварителен договор от 18.ІІІ.2003 г. за възлагане на строителство в съсобствен на ответниците УПИ, при което на търговците-изпълнители се прехвърлят 76% ид. части от собствеността върху терена, както и учредяване на право на строеж върху останалата част от дворното място. Особеното исково производство по чл. 297 ГПК /отм./ е било прекратено в частта му, с която се претендира обявяване на процесния предварителен договор за окончателен и досежно уреждането на облигационни задължения между страните по тази сделка.
Оплакванията на двамата касатори-търговци са за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон, поради което те претендират отменяването му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд, но с присъждане на всички направените досега от тях съдебно-деловодни разноски.
Обосновавайки приложното поле на касационното обжалване в краткото си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /молба с вх. № 2737/12.VІ.2008 г. по описа на Апелативен съд В. /, процесуалният представител на двамата касатори адв. С. от САК изтъква, че „касационното основание за подаване на жалбата било същественото нарушение на съдопроизводствени правила и в този смисъл въпросът е от значение за точното прилагане на закона (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК) и попада в приложното поле на касационната проверка”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК осмината ответници по касация от гр. В. писмено са възразили чрез общия си процесуален представител по пълномощие адв. П от АК- В. единствено по основателността на жалбата, навеждайки доводи за оставянето й без уважение ведно с искане по чл. 81 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар съвместната касационна жалба на „А” Е. – гр. В. и на „В” Е. – гр. В. да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна въззивна страна в производството пред Варненския апелативен съд, тя не следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Съображенията за това са следните:
Осъществяваният от ВКС. инстанционен контрол по правилата на действащия ГПК (в сила от 1.ІІІ.2008 г.) е факултативен. Съпоставката между текста на чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, и този на чл. 284, ал. 3, т. 1, във вр. чл. 280, ал. 1 ГПК – от друга, налага извод, че нито едно от трите основания за касиране на едно неправилно въззивно решение не се припокрива по съдържание с което и да е от трите основания за допускане на касационното обжалване. При липсата на формулиран от касаторите съществен въпрос /бил той материалноправен или процесуалноправен/, по който въззивният съд да се е произнесъл с обжалваното свое решение, не може да се прави заключение, че предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваваща приложно поле на касационния контрол, била налице само защото по реда на чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК те веднъж вече мотивирано са посочили същественото нарушаване на съдопроизводствени правила като едно от релевираните общо две основания за касиране на същото решение. За да е налице предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изискването на законодателя е решеният конкретен съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос от страна на въззивния съд, да е релевантен едновременно и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото въобще. Затова решаването на такъв въпрос не може да се отъждествява нито с нарушаване на опитни или логически правила /необоснованост/, нито с нарушаване на норми от материалния или от процесуалния закон.
С. оглед всичко изложено се налага извод, че съвместната касационна жалба на „А” Е. – гр. В. и „В” Е. – гр. В. е извън приложното поле, очертано от разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поради това тази жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
При този изход на производството по чл. 288 ГПК обаче, не следва да бъдат присъждани разноски в полза на осмината ответници по касация, тъй като те не се доказали реално такива да са били направени от тях.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 66 на Варненския апелативен съд, ГК, от 8.ІV.2008 г., постановено по търг. дело № 558/07 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС. , ТК, І-во отделение, постановено по търг. дело № 552 по описа за 2008 г.