О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 449
София, 24.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на трети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 139 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 585/23.І.2009 г. на А. за с. к. /по-нататък АСК/, подадена чрез юрисконсулта й М. Я. , против определение № 1* на Софийския апелативен съд, ГК, от 30. ХІІ.2008 г., постановено по ч. гр. д. № 2676/08 г., с което е била оставена без уважение нейна частна жалба срещу първоинстанционното определение на СГС, ТК, с-в VІ-8 от 4. ХІ.2008 г. по гр. д. № 1134/05 г. – за прекратяването на исковото производство в частта му досежно претенциите на АСК срещу „Р” АД – гр. С. за сума в размер на 38 111.52 лв., както и за сума в размер на 34 634.46 лв., представляващи съответно четвърта и пета вноски от цената по договор от 31.V.2000 г. за приватизационна продажба на пакет от 56 186 бр. акции, съставляващи 19.56 % от капитала на приватизираното „Р” АД – гр. Ш..
О. на частния касатор АСК е за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение, поради което се претендира отменяването му и постановяване на друго – от настоящата инстанция, с което да бъдело възобновено исковото производство пред първостепенния съд в прекратената негова част.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор АСК поддържа, че с атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за липсата на правен интерес от предявяване на осъдителен иск, в хипотезата когато в полза на същия ищец е бил вече издаден изп. лист на несъдебно изпълнително основание. Този въпрос бил решен в противоречие с константната практика на ВКС, застъпваща становището, че е налице правен интерес от предявяване на иск за определена сума, независимо от това, че ищецът е бил вече снабден с изпълнителен лист за същата, издаден му на несъдебно изпълнително основание. В тази връзка частният касатор се позовава на определение № 173/25.V.1993 г. на ВКС, V-то г.о., постановено по гр.д. № 701/93 г., а също и на решение № 276/18.VІІ.2006 г. на ВКС, ТК, постановено по т.д. № 562/05 г.
Ответното по частната жалба „Р” АД – София не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакването на АСК за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС, частната касационна жалба на АСК ще следва да се преценява като процесуално допустима.
С. за това, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което достъпът до него на частния касатор АСК ще следва да бъде отказан, са следните:
Не се констатира твърдяното от частния касатор противоречие между процесуалноправния въпрос, разрешен от въззивния съд с атакуваното негово определение, от една страна, и практиката на ВКС в цитираните актове на отделни негови състави – от друга. Напротив, тази практика се интерпретира превратно от процесуалния представител на частния касатор с оглед защитната му теза в процеса. Определение № 173/25.V.1993 г. на ВС /до 1996 г./, V-то г.о., постановено по гр. д. № 701/93 г., няма предвид хипотеза, в която банка е била вече снабдена с изп. лист по реда на чл. 237 ГПК /отм./ във вр. чл. 37 ЗБКД /отм./, а извежда положението, че няма някакъв специален ред, който да дерогира общия исков ред за търсене на едно вземане. Двата съществуват паралелно, като кредитната институция изначално разполага с правото да избере по кой път да реализира вземането си по просрочения кредит: извънсъдебният по чл. 37 ЗБКД /отм./ или този на общия исков процес.
Що се отнася до решение № 276/18.VІІ.2006 г. на ВКС, ТК, по т.д. № 562/05 г., то е абсолютно неотносимо към процесуалноправния въпрос, който е бил предмет на разрешаване с атакуваното определение на САС, тъй като е несъмнено – по аргумент от текста на чл. 254 ГПК /отм./, че лице, срещу което е бил издаден изп. лист въз основа на запис на заповед, менителница или приравнените на тях други ценни книжа на заповед, а също и облигации и купони за лихви по тях, разполага с възможността да се защити посредством установителният иск за нищожност на ценната книга, т.е. налице е правен интерес, но не у кредитора, а у длъжника, за воденето на такъв иск.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1* на Софийския апелативен съд, ГК, от 30. ХІІ.2008 г., постановено по ч. гр. д. № 2676/08 г.
В р ъ щ а делото на СГС за по-нататъшни процесуални действия в непрекратената част на исковото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по ч. т. д. № 139 по описа за 2009 г.