О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
София, 26.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на деветнадесети март през две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 40 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на А. за д. в. /по-нататък АДВ/ с вх. № 15318/24. ХІ.2008 г., против определение № І* на Бургаския окръжен съд, ГК, от 24. Х.2008 г., постановено по ч. гр. д. № 498/08 г., с което – като процесуално недопустима /подадена от ненадлежна страна/ – е била оставена без разглеждане частната жалба на А. срещу определението по чл. 250, ал. 2 ГПК /отм./ на Поморийския РС от 28.VІІ.2008 г. по ч.гр.д. № 52/08 г.: за спиране изпълнението по изп. дело № 76/2008 г. по описа на ЧСИ Т. М. , имащо за свой предмет принудителното събиране на частно държавно вземане в размер на сумата 191 571.17 лв., която по реда на чл. 237, б. „в” ГПК /отм./ ЕТ „И”-гр. Поморие е била осъдена да заплати на ДФ „З”-София. Като последица от това Бургаският ОС е прекратил и образуваното пред него частно въззивно пр-во по ч. гр. д. № 498/08 г.
Оплакванията на частния жалбоподател АДВ са за постановяване на атакуваното определение при пороци, обективиращи приложението и на трите основания по чл. 281, т. 3 ГПК за касирането му като неправилно. Инвокирани са доводи на плоскостта на чл. 162, ал. 4 ДОПК във вр. чл. 87, ал. 1, т. 5 ЗСДВ, че доколкото присъденото по реда на чл. 237, б. „в” ГПК /отм./ в полза на ДФ „З” вземане към ЕТ И. К. от гр. П. имало естеството на частно, то редът за събирането му бил общият такъв по ГПК /арг. чл. 163, ал. 2 ДОПК/, т.е. че в образуваното изпълнително дело пред ЧСИ с рег. № 803 и р-на на действие ОС-Бургас А. била надлежно легитимирана в процесуалното качество на взискател. Поради това се претендира отменяване на атакуваното прекратително определение на Бургаския ОС, а като последица от това: „да се постанови продължаване на изпълнението за събиране вземането на ДФ „З” по представения изп. лист”, ведно с присъждане на направените в настоящето производство от страна на частния касатор разноски, вкл. и на юрисконсултско възнаграждение.
В свое специално изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо приложно поле на частното касационно обжалване /във вр. чл. 274, ал. 3 ГПК/, процесуалният представител на частния жалбоподател АДВ поддържа, че същественият процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл с атакуваното преграждащо по-нататъшния ход на изпълнителния процес определение, бил този за възможността, по изключение, страните в изпълнителното пр-во да не съвпадат с тези, посочени в съответния изп. лист, по който то е било образувано. Поддържа се от страна на частния касатор, че този съществен въпрос е бил решаван противоречиво от съдилищата в Републиката, като в тази насока се прави позоваване на 4 определения, постановени от окръжните съдилища в градовете Монтана (гр. дело № 158/07 г.), Враца (гр. дело № 688/08 г.), Търговище (гр. дело № 203/07 г.) и в столицата (гр. дело № 3717/07 г.) – всички влезли в сила, като необжалваеми, надлежно приложени в ксерокопия към изложението.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответницата по частната касационна жалба И. Г. К. от гр. П., осъществяваща стопанска дейност като ЕТ с фирмата „И”, е възразила, че оплакванията, изложени от АДВ, са изцяло неоснователни и затова атакуваното определение на Бургаския ОС следвало да бъде потвърдено.
Като подадена от формална страна в производството пред Варненския апелативен съд и в пределите на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, частната жалба на А. за д. в. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
В конкретния случай, който се обхваща директно от хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК не се поставя въпрос за факултативност на касационното обжалване, поради което не е била налице необходимост и от обосноваване наличието на приложно поле на последното. По своето естество атакуваното от АДВ определение на Бургаския ОС е прекратително. Съвсем друг е въпросът, че по този начин с него се оказва потвърдено определение на първостепенния съд /по чл. 250, ал. 2 ГПК-отм./, което пък от своя страна прегражда по-нататъшния ход на изпълнителния процес.
Разгледана по същество частната жалба на АДВ е основателна.
Тезата, основана на разбирането, че съдебното определение по чл. 250, ал. 2 ГПК /отм./ „стои извън изпълнителния процес” – доколкото то било свързано с основателността на материалноправните претенции по конкретното несъдебно изпълнително основание и затова АДВ не разполага с процесуалната легитимация да го атакува, не намира опора в меродавните за случая общи правила на ГПК /отм./ за изп. пр-во – арг. § 2, ал. 9 ПЗР на ЗИДГПК ( О. ДВ, бр. 50/2008 г.). В частност следва винаги да се държи сметка, че когато за събирането на едно частно държавно вземане законодателят изрично препраща към т.нар. „общ ред по ГПК”, както това е в хипотезата на чл. 163, ал. 2 ДОПК, това непосредствено означава, че важимост следва да имат правилата на първия процесуален закон, отнасящи се до органите и, съответно, до страните в изпълнителния процес. Ако в случая ЧСИ с рег. № 803 и район на действие, съвпадащ с юрисдикцията на Бургаския ОС, представлява надлежният изпълнителен орган /а не АДВ/, то органът с правомощия да упражнява било предварителен, било последващ контрол в същия този процес, е съответният съд. Именно затова съдебното определение по чл. 250, ал. 2 ГПК /отм./ не би могло да „стои извън изпълнителния процес”, щом като е постановено точно от орган на този процес и по естеството си то директно интервенира тъкмо върху развитието на последния: като го прегражда. Следва, от друга страна, да се има предвид и обстоятелството, че по силата на изрична законова делегация по чл. 27, ал. 2 от закона за подпомагане на земеделските производители АДВ се оказва страна /а не втори изп. орган, стоящ редом до съдебния изпълнител/ във всяко едно изпълнително производство, имащо за предмет събирането на частно държавно вземане, чиито кредитор е ДФ „З”. Този извод се налага като резултат от системното корективно тълкуване на чл. 87 ЗСДВ във вр. чл. 27, ал. 2 ЗПЗП и чл. 163, ал. 2 ДОПК и при съобразяване действието на Решение на Конституционния съд № 2/2000 г. (ДВ, бр. 29/2000 г.) досежно обявяването за противоконституционни на разпоредбите на § 3 от ПЗР на ЗСДВ и на чл. 14, ал. 2 ДПК /отм./, допускали дерогиране на общия ред по ГПК за събиране на частни д. /или общински/ вземания. Следователно процесуалното положение на АДВ по събиране на частно държавно вземане, т.е. по реда на протичащ по правилата на ГПК изпълнителен процес, е такова на процесуален субституент /застъпник/ на ДФ „З”, което обуславя легитимацията й тя да може да атакува всяко преграждащо по-нататъшния ход на изп. пр-во определение: било то за спирането или за прекратяването му.
С оглед изложеното обжалваното прекратително определение на Бургаския ОС ще следва да бъде отменено, като частното дело бъде върнато в същия съд за ново разглеждане от друг негов състав, който да се произнесе по съществото на частната въззивна жалба, подадена от А. за д. в. , действаща в качеството на процесуален субституент /застъпник/ на ДФ З. по събирането на негово частно държавно вземане по реда на ГПК, но също и по претенцията на АДВ за присъждане на разноски, направени в настоящето пр-во пред ВКС.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № І* на Бургаския окръжен съд, ГК, от 24. Х.2008 г., постановено по ч. гр. д. № 498/08 г., с което е била оставена без разглеждане частната жалба на А. за д. в. , подадена срещу постановеното на основание чл. 250, ал. 2 ГПК /отм./ определение на Поморийския районен съд от 28.VІІ.2008 г. по ч. гр. д. № 52/08 г. за спиране изпълнението по изп. дело № 76/08 г. по описа на ЧСИ Т. М. с рег. № 803 и район на д-е, съвпадащ с юрисдикцията на Бургаския ОС и е било прекратено частното въззивно производство по ч. гр. д. № 498/08 г.
В Р Ъ Щ А частното дело на Бургаския ОС за ново разглеждане от друг негов състав, който да се произнесе по съществото на частната въззивна жалба на АДВ, както и по претенцията на последната за разноски в настоящето пр-во.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия Първо отделение, постановено по ч. търг. дело № 40 по описа за 2009 г.