О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 737
София, 10,12,2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на втори ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 593 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 21291/31.VІІ.2009 г. на „М – Х`2003” ЕООД-София, подадена чрез процесуалния представител на този търговец адв. И от САК, против въззивното решение № 159 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-А, от 24.VІ.2009 г., постановено по гр. д. № 4168/06 г., с коeто, на основание чл. 233, ал. 1, предл. І-во ЗЗД, дружеството е било осъдено да опразни и предаде на „Д” ЕООД – София два конструктивно свързани помежду си медицински кабинета с поредни номера 311 и 312 и обща площ от около 60 кв.м., находящи се на третия етаж в северното крило на сградата на ответника в ж.к. „О” в гр. София /корпус „В”/, поради прекратяване на наемното правоотношение.
Оплакванията на касатора „М” ЕООД-София са за постановяване на въззивното решение на СГС при пороци, обективиращи приложението и на трите касационни отменителни основания, визирани в разпоредбата на чл. 281, т. 3, но също и на основанието по т. 2 на същия законов текст. Поради това и независимо от релевираното оплакване за недопустимост на атакуваното въззивно решение, се претендира неговото касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който искът на „Д ХХХ-София” ЕООД – София с правно основание по чл. 233, ал. 1, предл. І-во ЗЗД, да се отхвърли или, алтернативно, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС: поради непризоваването на търговеца-настоящ касатор за първото съдебно заседание във въззивната инстанция и „неполучаване на съобщения по хода на делото”. Инвокирани са доводи, че този иск, по основателността на който СГС се е произнесъл, бил всъщност ревандикационен /а не облигационен/ и поради това – недопустим; че приложими към случая били специалните правила на чл. 102, ал. 4 ЗЛЗ; че били налице условията за спиране на въззивното производство в хипотезата на чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК /отм./ – предвид наличието на висящ преюдициален спор за отмяна на решения на регистърния съд по вписванията по партидата на „Д” ЕООД, вкл. апортна вноска на сградата, в която процесните два медицински кабинета се намират; както и че в крайна сметка имало противопоставимо на ищеца „Д” ЕООД-София наемно правоотношение по смисъла на чл. 237, ал. 2, изр. 2-ро ЗЗД, т.е. такова по безсрочен договор за наем, което обаче не е било надлежно прекратено по реда на чл. 238 ЗЗД.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, състоящо се от три пункта, касаторът „М” ЕООД-София сочи, че като е отказал да спре въззивното пр-во в хипотезата на чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК, СГС се е произнесъл като въззивна инстанция по процесуалноправния въпрос за преюдициалното значение на другото висящо дело в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в ТР № 39-І/5.ІІІ.1954 г. на ОСГК на ВС на НРБ, а също и в ТР № 2/2.VІІ.2004 г. по гр. д. № 2/2004 г. на ОСГК на ВКС, както и тази на отделни негови състави, както следва: 1/ Р. по гр.д. № 1255/05 г. на ВКС ІV-а г.о.; 2/ Р. № 627/21. Х.2004 г. по т.д. № 3/04 г. на ВКС, ТК, –во т.о.; 3/ Р. № 229/1997 г. на ВКС, 5-чл. с-в. Отделно от това, произнасянето на СГС по материалноправния въпрос за качеството на ищеца „Д” ЕООД като собственик на процесните два медицински кабинета – независимо, че те не са били предмет на „правомерно извършен апорт”, било в противоречие с практиката на ВКС, изразена в други три решения на отделни негови състави: 1/ Р. 430/7.VІ.2005 г. по т.д. № 595/04 г. на ВКС, ТК, І-во т.о.; 2/ Р. № 567/7. Х.2004 г. по т.д. № 13/04 г. на ВКС, ТК, І-во т.о.; 3/ Р. № 12/28.І.2004 г. по гр. д. № 428/03 г. на ВКС, ГК, ІІ-ро г.о. В изложението се поддържа, че обжалваното въззивно решение на СГС било и „в нарушение с практиката на съдилищата”, изразена в две неподлежащи на касационно обжалване определения на Софийския апелативен съд – съответно от 2003 г. и от 2006г., които са по приложението на чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Д ХХХ-София” ЕООД – София писмено е възразило чрез процесуалния си представител адв. Е. А. А. от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на изложените в касационната жалба на „М” ЕООД оплаквания.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС касационната жалба на „М” ЕООД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
С атакуваното въззивно решение Софийският градски съд е уважил иск с правно основание по чл. 233, ал. 1, изр. 1-во във вр. чл. 237, ал. 2, изр. 2-ро ЗЗД, чието облигационно /а не вещно/ естество действалата към датата на подаване на исковата молба разпоредба на чл. 126а, ал. 1, б. „в” ГПК /отм./ дефинира като претенция с предмет „освобождаването или предаването на отдадени под наем имущества”. Ето защо материалноправният въпрос, по който въззивната инстанция се е произнесла е бил този дали въпросната облигационна претенция произтича от наемно правоотношение и противопоставимо ли е било то на ищеца-приобретател на процесните два медицински кабинета – при данните по делото, че касаторът-наемател е упражнявал фактическа власт върху тези имоти, както и че наемният му договор от 2002 г. с третото лице „М” ЕООД-София /негов наемодател/, не е имал достоверна дата. Този материалноправен въпрос, обусловил решаващите правни изводи на СГС, не е бил решен в противоречие с практиката на ВКС, отнасяща се до нещо коренно различно: прилагане правилата на чл. 72 и сл. ТЗ при увеличение капитала на ООД посредством апортиране на недвижим имот. Третото от общо 4-те цитирани от касатора решения на ВКС, а именно Р. № 12/28.І.2004 г. на ІІ-ро т.о. , постановено по гр.д. № 428/03 г., би имало отношение към процесуалноправен въпрос за интереса от търсената с иска по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./, в хипотеза, когато той е бил предявен от едно трето, неучаствало в охранителното пр-во по увеличение на капитала на ООД, респ. АД или командитно д-во с акции, лице. В конкретния случай обаче, сочената в изложението на касатора практика на ВКС въобще не е относима към въпроса за активната легитимация на търговеца-ищец, като последващ спрямо процесния наемен договор приобретател, понеже тя по никакъв начин не се засяга от факта на воден срещу него от настоящия касатор иск с правно основание по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./, производството по който пред регистърния съд е било прекратено поради недопустимостта му: защото не е било доказано, че от вписаното увеличение на капитала на ответното по касация ЕООД с апортна вноска правата на „М” ЕООД са били непосредствено засегнати.
В равна степен изложеното от настоящия състав на ВКС по материалноправния въпрос, релевиран от касатора „М” ЕООД-София, се отнася и до процесуалноправния въпрос, изтъкнат в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Последният обаче е напълно тъждествен с оплакването в жалбата за постановяване на въззивното решение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила – в случая това на чл. 182, ал. 1, б. „в” ГПК, респ. за недопустимост на решението на СГС /по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК/. Ето защо се налага извод, че преценка за наличие на предпоставките по т.т. 1 е 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК досежно приложно поле на касационното обжалване, не може да се прави спрямо процесуално нарушение, тъй като то е по естеството си отменително основание, а не основание за допускане на факултативно осъществявания от ВКС инстанционен контрол.
В заключение, предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК не е налице и спрямо надлежно релевирания от касатора материалноправен въпрос, тъй като изискването на законодателя е същия да е бил решаван противоречиво от съдилищата в Републиката, т.е. при липсваща константна практика на ВКС по него.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 159 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-А, от 24.VІ.2009 г., постановено по гр. д. № 4168/06 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 593 по описа за 2009 г.