О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
София, 19.01.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 516 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 4376/17.VІ.2008 г. на „Д” О. – София, подадена от процесуалния му представител адв. Х. М. от САК против онези части от решение № 220 на Софийския апелативен съд, ГК, 3-и с-в, от 9.V.2008 г., постановено по гр. д. № 1485/06 г., с които са били отхвърлени исковете на този търговец срещу „Б” О. – гр. С., както следва: 1/ За сума в размер на 435 лв., претендирана като договорна неустойка по т. 7.1 от процесния договор от 26.V.2004 г., „съставляваща стойността на възложените и неизпълнени СМР в периода от 27.VІІ.2004 г. и до 17.ІХ.с.г.”; 2/ За сума в размер на 830 лв. представляваща договорна неустойка по същата клауза относно некачествено извършени от ответното д-во СМР за същия исков период; 3/ За сума в размер на 18 000 лв., представляваща равностойността на некачествено извършени от ответното „Б” О. – гр. С., които следвало да се поправят „като се възложат на друг изпълнител”; 4/ За сума в размер на 6 600 лв., като равностойност на онези разходи, които следвало да се направят за възнаграждението на друг изпълнител по отстраняването и поправянето на некачествено извършените досега СМР; 5/ За сума в размер на 3 000 лв., предмет на частичния иск за пропуснати ползи „от нереализиран приход за предоставяне ползването на осем вили от вилно селище „С” в к.к. „Б” за периода от 27.VІІ.2004 г. и до 23.VІІІ.2004 г.”; 6/ За сума в размер на 153.01 лв. съдебно-деловодни разноски, които настоящият касатор е бил осъден да заплати на ответното „Б” О. – гр. С.. С. оплаквания за постановяване на въззивното решение при пороци, обективиращи приложението и на трите основания за касиране на неправилните съдебни актове на въззивните съдилища /по чл. 281, т. 3 ГПК/, касаторът „Д” ООД-София претендира отменяването му в атакуваните части и постановяване на ново решение от настоящата инстанция, с което обективно съединените му искови претенции срещу ответното „Б” О. – гр. С. да бъдат уважени в предявените им размери, вкл. ведно с присъждане на всички направени в трите инстанции съдебно-деловодни разноски. Инвокиран е и довод, че допуснатите от въззивния съд нарушения в обжалваните части на решението му, следвало едновременно с това да се считат „за реализирани основания, обосноваващи допускане на касационно обжалване” и по трите точки на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като основания, обосноваващи приложното поле на касационното обжалване, „Д” О. – София повторно изтъква и трите такива по текста на чл. 280, ал. 1 ГПК. Според касатора същественият процесуалноправен въпрос, по който въззивната инстанция се е произнесла, бил този относно „правилното обсъждане – съобразно изискванията на чл. 188 ГПК /отм./, на събраните доказателства по делото” и в този смисъл той бил от значение за точното прилагане на закона. Що се отнася до съществените материалноправни въпроси, „от значение за точното прилагане на закона, те били изцяло игнорирани от съда”, постановил обжалваното решение.
Ответното по касация „Б” О. – гр. С. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията в жалбата на „Д” О. – София.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар касационната жалба на „Д” О. гр. С. да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС. , тя не следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Съображенията за това са следните:
В изложението на дружеството-касатор по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсва главното основание за допускане на касационното обжалване: там не е бил формулиран въобще онзи съществен /бил той процесуалноправен или материалноправен/ въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл с атакуваните части от своето решение, така че на тази плоскост да може да се преценява наличието на която и да е от трите алтернативно дадени предпоставки, отнасящи се до приложното поле на осъществявания от ВКС. инстанционен контрол. Напротив, онова което представлява съществено нарушаване на съдопроизводствени правила, разбирано като второто от трите отменителни основания по чл. 281, т. 3 за касиране на неправилни въззивни решения, недопустимо се приравнява от касатора към „съществен процесуалноправен въпрос”, по който въззивният съд се е произнесъл. Същевременно липсва в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и надлежно формулиран от „Д” ООД-София съществен материалноправен въпрос, по който Софийският апелативен съд да се е произнесъл с атакуваните отхвърлителни части на решението си: при твърденията, че съществените материалноправни въпроси, „от значение за точното прилагане на закона, били игнорирани” от въззивната инстанция или че „е допуснато съществено процесуално нарушение от значение за точното прилагане на закона”. Отново по недопустим начин от страна на касатора „Д” О. – София са смесени основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, отнасящо се до приложното поле на касационното обжалване, от една страна, с първото от трите касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК – от друга: нарушаването на материалния закон като основание за неправилност на въззивното решение в обжалваните му части. Нямат естеството на съществени процесуалноправни въпроси релевираните противоречия между първоинстанционното и въззивното решение, тъй като предмет на касационната жалба е само последното, а и хипотезата по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя влезли в сила съдебни решения. Същевременно никъде в мотивите на обжалваното въззивно решение не е бил обсъждан въпрос за прилагане института на погасителната давност по отношение претендираните от касатора вземания, поради което е лишено от основание твърдението му, че САС. „служебно се позовава на давностен срок”, разрешавайки по този начин едновременно и материалноправен, и процесуалноправен въпрос.
В заключение, по отношение обжалваните отхвърлителни части на въззивното решение, отнасящи се до двете претенции за неустойки /за сума в размер на 435 лв. и за сума в размер на 830 лв./, то не попада в приложното поле на касационното обжалване съобразно разрешението по чл. 280, ал. 2 ГПК: обжалваемият интерес по всеки от тези два обективно съединени иска е под законоустановеният минимум от 1 000 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 220 на Софийския апелативен съд, ГК, 3-и с-в, от 9.V.2008 г., постановено по гр. д. № 1485/06 г. в атакуваните негови отхвърлителни части, както следва: 1/ За сума в размер на 435 лв., представляваща договорна неустойка по т. 7.1 от договор от 26.V.2004 г., „съставляваща стойност на възложените и неизпълнени СМР в периода 27.VІІ.2004 г. и до 17.ІХ.с.г.”; 2/ За сума в размер на 830 лв., представляваща договорна неустойка по същата клауза и за същия период, но с предмет некачествено извършените СМР; 3/ За сума в размер на 18 000 лв., представляваща равностойността на некачествено извършените СМР, които следвало „да се поправят, като се възложат за изпълнение на друг изпълнител”; 4/ За сума в размер на 6 600 лв., представляваща равностойността на разходи, които следвало да бъдат направени за възнаграждение на друг изпълнител за отстраняване и поправяне на некачествено извършените СМР; 5/ За сума в размер на 3 000 лв., предмет на отхвърления частичен иск за пропуснати ползи от нереализиран приход за предоставяне ползването на осем вили от вилно селище „С” в к.к. „Б” за периода от 27.VІІ.2004 г. и до 23.VІІІ.с.г.; 6/ За сума в размер на 153.01 лв. – съдебно-деловодни разноски, които „Д” О. – София е било осъдено да плати на ответното „Б” О. – гр. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Продължение от диспозитива на определението на ВКС. , ТК, І-во отделение, постановено по търг дело № 516 по описа за 2008 г.