Определение №702 от 8.12.2009 по ч.пр. дело №593/593 на 1-во тър. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 702
София, 08.12.2009 г.
 
           Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесети ноември през две хиляди и девета година в състав
 
                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
                                                     ЧЛЕНОВЕ:  Елеонора Чаначева
                                                                             Емил Марков
 
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 593 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
 
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 2905/13.ІV.2009 г. на Х. Д. Ч. , подадена в качеството му на ликвидатор на „Х” ЕООД-София против определение № 298 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 17.ІІІ.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 526/09 г., с което е била оставена без уважение частната му жалба срещу определение на СГС, ГК, с-в І-5, от 3. ХІ.2008 г. по гр. д. № 1478/08 г. В хипотезата на чл. 224, ал. 2 ГПК /отм./ с последното е било прекратено първоинстанционното производство по иск на Ч. с правно основание по чл. 88, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу Е. , Д. , А. , Е. , З. , М. и Р. А. – и седмината от гр. С..
О. на касатора, който е д-во в процедура по ликвидация, са за необоснованост и за незаконосъобразност на обжалваното въззивно определение, поради това, че неговият частичен иск за вреди бил отхвърлен с влязло в сила съдебно решение – но не като неоснователен, а само като недоказан. В допълнение към жалбата си и като се позовава на обстоятелството, че срокът на ликвидация на „Х” ЕООД-София бил понастоящем удължен до датата 15 май 2010 г., частният касатор, представляван от ликвидатора си Х. Д. Ч. инвокира довод, че правилото на чл. 224 ГПК /отм./ би могло да се приложи, но само ако неговият частичен иск, който е бил предмет на разглеждане по гр.д. № 8995/95 г. по описа на СРС, би бил отхвърлен като неоснователен – докато в случая важало точно обратното: „иска е основателен и останалата част от претенцията може да се предяви в нов съдебен процес, тъй като спора не е разрешен”. С оглед всичко това се претендира касиране на атакуваното определение на САС и връщане на делото „за ново разглеждане, продължавайки съдопроизводствените действия по него”..
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК търговецът в ликвидация-настоящ частен касатор се позовава на едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на частното касационно обжалване, изтъквайки, че с обжалваното определение въззивната инстанция се е произнесла по процесуалноправния въпрос „за повторността” на прекратеното първоинстанционно исково пр-во /поради това, че същият спор бил вече разрешен с влязло в сила съдебно решение/, но така релевираният въпрос бил решаван противоречиво от съдилищата: в каквато насока се прави позоваване върху постановеното от САС, ГК, 2-ри с-в, О. № 796 от 26. ХІ.2001 г. по ч. гр. д. № 2233/01 г., с което първоинстанционно прекратително определение на СГС от 1. Х.2000 г. по гр. д. № 822/2000 г. е било отменено и делото върнато за по-нататъшни процесуални действия по предявен от физическото Х. Д. Ч. осъдителен иск срещу същите физически лица-обещатели по процесния предварителен договор от датата 2 август 1995 г. Същевременно в изложението на търговеца-частен касатор се посочва, че процесуалноправният въпрос, по който САС се е произнесъл с атакуваното понастоящем негово определение, бил по естеството си такъв, който е релевантен не само за точното прилагане на закона, но също и за развитие на правото, доколкото това произтичало директно от принципа на справедливостта в гражданския процес.
Никой от седмината ответници по частната касационна жалба на „Х” ЕООД-София /в ликвидация/ не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на изложените в нея оплаквания от ликвидатора Ч.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в производството пред Софийския апелативен съд, частната касационна жалба на „Х” ЕООД-София /в ликвидация/ ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Софийският апелативен съд е постановил атакуваното от „Х” ЕООД /в ликвидация/ определение № 298/17.ІІІ.2009 г. в частното въззивно производство по ч. гр. д. № 526/2009 г. – а не по гр. д. № 1478/04 г., както погрешно е посочено в настоящата частна касационна жалба.
Не се констатира наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваваща приложно поле на касационното обжалване. Принципът на справедливостта в гражданския процес, който бе изрично прогласен в чл. 4, ал. 1 ГПК /отм./, предпоставя, че съдът може да основава решенията си върху него, респ. върху основните начала на правото, както и върху обичая, но само когато липсва закон. В конкретния случай произнасянето на САС по релевирания от частния касатор процесуалноправен въпрос е на плоскостта на конкретен текст от процесуалния закон: чл. 224, ал. 2 ГПК /отм./, възпроизведен без изменение в разпоредбата на чл. 299, ал. 2 от сега действащия ГПК (в сила от 1.ІІІ.2008 г.). Това обстоятелство опровергава тезата на търговеца-частен касатор за наличие на предпоставката по т. 3 от чл. 280, ал. 1 ГПК, понеже не е налице непълнота на процесуалния закон, която да се преодолява по тълкувателен път.
Не е налице обаче и релевираната от търговеца-частен касатор предпоставка по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не съществува противоречие между атакуваното понастоящем определение на САС и друго такова негово определение, което да е постановено по напълно идентичен процесуалноправен въпрос: соченото от касатора О. № 796/26. ХІ.2001 г. на ГК, 2-ри с-в, по ч. гр. д. № 2233/01 г. Последното се отнася до воден от Ч. срещу същите ответници иск за вреди от неизпълнението им по предварителния договор от 2.VІІІ.1995 г., но в качеството му на физическо лице-ищец /а не като назначен от съда по реда на чл. 266, ал. 2 ТЗ ликвидатор на „Х” ЕООД-София/ и е основано на очевидно погрешната субективна представа на Ч. за наличие на идентитет между „ основанието на иска” по разглежданото тогава от СГС първоинстанционно гр. д. № 822/2000 г., от една страна и приключилото с влязло в сила решение гр. д. № 8995/97 г. по описа на Софийски районен съд – от друга, което е било заведено по отхвърленият впоследствие частичен иск на „Х” ЕООД – юридическо лице по смисъла на чл. 63, ал. 3 във вр. чл. 113 ТЗ. Въпросното О. № 796/26. ХІ.2001 г. на САС, ГК, 2-ри с-в, постановено по ч. гр. д. № 2233/01 г. препраща към О. № 243 на І-во г.о. на ВС на НРБ от 30. ХІІ.1983 г., което е било постановено по гр.д. № 3684/83 г., но очевидно е в противоречие с последното, отнасящо се до хипотеза на: „уважен с влязло в сила решение иск, непредявен като частичен”, докато хипотезата на касатора „Х” ЕООД-София /в ликвидация/ е диаметрално противоположната: на отхвърлен негов иск, който е бил предявен като частичен. Тази съпоставка налага извод, че не е налице процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, щом като по същия има непротиворечива казуална практика на ВКС /респ. на ВС до 1996 г./ – наред със задължителната за всички съдилища в Републиката постановка по т. 1 на ТР № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС, според която само при уважаване на частичния иск може да се води нов иск за разликата до пълния размер на претендираното вземане, докато „при отхвърлянето му, тъй като се отрича цялото спорно право, не би могъл успешно да търси допълнително присъждане”. В заключение, за разрешаване на релевираният от търговеца-частен касатор процесуалноправен въпрос е без значение защо конкретният негов частичен иск не е бил уважен – достатъчно е само това, че е бил отхвърлен.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 298 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 17.ІІІ.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 526/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top