О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
София, 28.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 351 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 3422/27.ІV.2009 г. на „Ж” Е. – Б. , подадена против определение № 115 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 9.ІV.2008 г., постановено по търг. дело № 83/2009 г., с което – като процесуално недопустими /просрочени/ – са били върнати две въззивни жалби на това търговско д-во, съответно от датите 9 и 14 март 2009 г. – за атакуване на решение № 348/12.ІІ.09 г. на Бургаския ОС по т.д. № 397/08 г., с което на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ по отношение на търговеца е било открито пр-во по несъстоятелност.
Оплакването на търговеца-частен жалбоподател е за постановяване на обжалваното определение на Бургаския апелативен съд в противоречие с разпоредбата на чл. 634в, ал. 2 ТЗ, императивно изискваща актовете на съда по чл. 613 ТЗ, които подлежат на обжалване /с изкл. на определението му по чл. 729, ал. 1 ТЗ/, да бъдат съобщавани на заинтересованите страни по реда на ГПК, а също и в противдоречие с чл. 62, ал. 3 ГПК – във вр. чл. 621 ТЗ.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба „Т” със седалище в Н. , Република К. писмено е възразило чрез процесуалния си представител адв. В. М. от САК както по допустимостта й, така и по основателността на изложеното в нея оплакване за незаконосъобразност.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, констатира, че частната жалба на „Ж” Б. е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския апелативен съд. Противно на твърдението в писмения отговор по частната жалба на ответното по нея д-во с регистрация в Р. К. , тя е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Основание за тази констатация е приложеният пощенски плик с клеймо от 24.ІV.2009 г. на лицензирания пощенски оператор Speedy Express Delivery Service. При положение, че съобщението за атакуваното определение е било получено от представител на „Ж” Е. на 17.ІV.2009 г., това означава, че срокът за подаване на настоящата частна жалба не се смята за пропуснат /арг. чл. 62, ал. 2 ГПК/. С оглед изложеното възражението на процесуалния представител на ответното по частната жалба д-во за нейното просрочие ще е следва да се преценява като неоснователно. Частната жалба на „Ж” Е. – Б. е процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е основателна.
Съгласно чл. 62, ал. 3 ГПК когато съдът определи по-дълъг от установения в закон срок, извършеното действие след законния, но преди изтичане на определения от съда срок, не се смята за просрочено. В равна степен това правило следва да се отнася и за съда по чл. 613 ТЗ.
В конкретния случай Бургаският апелативен съд е бил сезиран по реда на чл. 613а, ал. 1 ТЗ с две въззивни жалби на „Ж” Е. – Б. , подадени на датите 9 и 14 март 2009 г съответно от управителя му Я. Т. Г. и от процесуалния представител на това д-во, по отношение на което е било открито пр-во по несъстоятелност в хипотезата на чл. 630, ал. 1 ТЗ. За това решение на съда по чл. 613 ТЗ, имащо действие по отношение на всички, управителят на длъжника се е уведомил лично на датата 23.ІІ.2009 г., вкл. и досежно възможността този съдебен акт да бъде атакуван пред Бургаския апелативен съд: „в двуседмичен срок от връчването му на страните”. Така първостепенният съд е определил двойно по-дълъг срок от установения в чл. 633, ал. 1 ТЗ за обжалване на неговото решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ. Същевременно по делото е било установено по несъмнен начин, че първата /подадената от управителя на дружеството-длъжник/ въззивна жалба е постъпила в пределите на така определения от съда по чл. 613 ТЗ двуседмичен срок: това е датата 9 март 2009 г. /понеделник/. Разпоредбата на чл. 621 ТЗ предвижда субсидиарно приложение на правилата на ГПК, доколкото в тази част от специалния закон, отнасяща се до несъстоятелността на търговците, „няма особени разпоредби”. При положение, че датата на уведомяване на управителя на длъжника съвпада с тази на вписването в търговския регистър на постановеното срещу него решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ, въззивният съд не е следвало да игнорира горното процесуално правило на чл. 62, ал. 3 ГПК. Невярна обаче е не само констатацията му, че срокът по чл. 633 ТЗ в случая бил изтекъл на датата 4.ІІІ.2009 г., но и че на подателя на първата от двете въззивни жалби е въобще противопоставимо собственото му позоваване в нея на чл. 633 във вр. чл. 634в, ал. 2 ТЗ. Меродавен в случая не е въпросът за съобщаване на решението по чл. 630, ал. 1 ГПК на длъжника, а това, че денят на вписването му в търговския регистър съвпаднал с момента на фактическото уведомяване на управителя на „Ж” Е. – Б. Оттам и по аргумент за противното от текста на чл. 621а, ал. 3 ТЗ, на общо основание към случая е следвало да намери приложение правилото на чл. 62, ал. 3 ГПК. С оглед това, че обжалваното определение на Бургаския апелативен съд е постановено в противоречие с този текст от процесуалния закон, то ще следва да се отмени, като делото се върне на същия състав на въззивната инстанция: за по-нататъшни процесуални действия по въззивната жалба от 9.ІІІ.2009 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 115 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 9.ІV..2009 г., постановено по т. д. № 83/2009 г.
В Р Ъ Щ А делото на същия състав на този въззивен съд за по-нататъшни процесуални действия по реда на чл. 613а, ал. 1 ТЗ по постъпилата на 9.ІІІ.2009 г. въззимна жалба от управителя на „Ж” Е. – Б. срещу постановеното спрямо това д-во решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. д. № 351 по описа за 2009г.