О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
София, 14.01. 2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 575 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 105/1.VІІ.2008 г. на „Е” О. – гр. К., подадена против въззивното решение № 90 на Кърджалийския ОС, ГК, постановено на 2.VІ.2008 г. по гр. д. № 73/08 г., с което, на основание чл. 55, ал. 1, предл. І-во ЗЗД, търговецът-настоящ касатор е бил осъден да заплати на М. Б. Е. от М. сума в размер на 7 452.45 лв., като получена без основание, от която 5 000 лв. – главница, а разликата от 2 452.45 лв. – мораторна лихва за периода от 12.VІІ.2003 г. и до датата на предявяване на този иск /8.VІ.2007 г./. Първоинстанционното решение на Кърджалийския РС е било потвърдено в частта му, с която същият иск е бил отхвърлен, като неоснователен /погасен по давност/ по отношение на първия ответник – К. А. М. от гр. К..
Оплакванията на касатора „Е” ООД-гр. Кърджали са за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, „при неправилно анализиране пна фактическата обстановка, в разрез със събраните по делото доказателства и при липса на мотиви”, доколкото изложените такива били непълни. Макар първоначално да поддържа, че обжалва „изцяло” въззивнвото решение на Кърджалииейския ОС, в петитумната част на жалбата си търговецът-касатор претендира неговата отмяна само в осъдителната му част. Поради това ще следва да се счита, че в останалата му част, досежно отхвърляне иска по чл. 55, ал. 1, предл. І-во ЗЗД спрямо физическото лице К. М. /управител на същото ООД/, решението на въззивната инстанция е влязло в сила.
Обосновавайки приложното поле на касационното обжалване в нарочното си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, процесуалният представител на търговеца-касатор адв. С. В. от САК освен, че допълнително инвокира – вече извън жалбата – като отменителни основаниия необосноваността и „грубото нарушение на съдопроизводствени правила”, изтъква по същество, че с атакуваното свое въззивно решение Кърджалийският ОС се е произнесъл „по съществен материалноправен /погрешно означен като „интерес”/ и процесуалноправен въпрос” в противоречие както с практиката на ВКС, така и с тази на съдилищата – основания по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В тази връзка се навежда доводът, че правният спор бил разрешен противоречиво от първостепенния в сравнение с въззивния съд, доколкото изложените от инстанциите мотиви си противоречали, понеже били различни. Наред с това, бъдещото обективно разрешаване на спора от страна на настоящата инстанция било от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, т.е. според касатора налице била и третата предпоставка за допускане касационно обжалване на решението на Кърджалийския ОС.
Ответницата по касация М. Б. Е. от М. не е ангажирала становище нито по допустимостта на касационото обжалване, нито по основателността на изложените в жалбата на „Е” О. оплаквания.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар касационната жалба на „Е” ООД–гр. Кърджали да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Кърджалийския окръжен съд, тя не следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Съображенията за това са следните:
В конкретния случай касаторът не е посочил главното основание за допускане касационно обжалване на атакуваното от него въззивно решение: кой, от една страна, е същественият материалноправен въпрос и кой, от друга, е процесуалноправният такъв, по които въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, респ. на съдилищата в Републиката. Текстът на т. 2 от чл. 280, ал. 1 ГПК няма предвид противоречивото разрешаване на конкретния спор от различните по степен съдилища, а влезли в сила решения, вкл. и такива, постановени от отделните състави на ВКС, респ. на ВС /до 1996 г./, но без да е бил формулиран същественият въпрос /бил той материалноправен и/или процесуалноправен/, преценка за наличието на тази предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК обектнивно не може да бъде направена. В равна степен този извод важи и по отношение останалите две предпоставки по същия законов текст, които са били въведени от касатора. Затова ирелевантно е обстоятелството, че в случая той дори не е посочил ръководна за съдилищата в Републиката практика на ВКС, в противоречие с която да е бил решен спорът по делото, а и без позоваване на нормативна празнота интерпретирането на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК като тъждествена с първото от основанията за касиране на неправилните решения по чл. 281, т. 3 ГПК, е правно несъстоятелно.
С оглед всичко изложено се налага извод, че касационната жалба на „Е” О. – гр. К. е извън приложното поле, очертано от разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното с тази жалба въззивно решение на Кърджалийския ОС в неговната осъдителна част.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 90 на Кърджалийския окръжен съд, ГК, от 2 юни 2008 г., постановено по гр. д. № 73/08 г. В НЕГОВАТА ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, ТК, І-во отделение, постановено по търг. дело № 575 по описа за 2008 г.