Определение №639 от по търг. дело №523/523 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

 
                                  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                                         № 639
                                          София, 09.11.2009 г.
   
           Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:
 
                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  Елеонора Чаначева
                                                                                            Емил Марков
 
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 523 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
 
Производството е по реда на чл. 295 във вр. чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № 2323/23.ІІІ.2009 г. на З. М. А. , В. Д. А. и Е. Д. А. – трите от гр. П., подадена чрез процесуалния им представител адв. М от АК П. , против решение № 193 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 4.ІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 813/08 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 26 на Пернишкия ОС, ГК, от 13.VІІ.07 г. по гр. д. № 464/06 г. С последното, като неоснователен, е бил отхвърлен иска на настоящите касаторки с правно основание по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, предявен срещу „П” ООД-гр. Перник и „Б” ЕООД-гр. Перник за прогласяване нищожността /поради липса на съгласие, а при условията на евентуалност – поради симулативност на сделката/ на сключен в нотариална форма между тези две д-ва договор от 5.ІІІ.2003 г., с който първото от тях е продало на второто срещу заплащане на сума в размер на 46 299.30 лв. месодобивно и месопреработвателно предприятие в гр. Р. състоящо се от производствена и административна сгради, построени в УПИ-VІІІ от кв. 155 по регулационния план на този град при отстъпено право на строеж върху общински терен от 4.5 дка в промишлената зона на това населено място. Като неоснователен, е бил отхвърлен и иска на трите касаторки от гр. П. по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ срещу купувача по същия договор – „Б” ЕООД-гр. Перник, за признаване за установено, че последното не е собственик на имота, предмет на разпоредителната сделка от 5.ІІІ.2003 г. Заедно с това, в частта по иска им за унищожаване на процесния договор за продажба като „сключен при явно неизгодни условия – чл. 33, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД, първоинстанционното пр-во е било прекратено.
Оплакванията на трите касаторки от гр. П. са за неправилност на обжалваното въззивно решение: поради неговата необоснованост и постановяването му в противоречие с материалния закон, а също и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила: отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С оглед това те претендират касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС или, алтернативно – постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция. В пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК касаторката В. Д. А. е представила свое лично допълнение към общата касационна жалба, приподписано от пълномощника й в процеса.
В съвместното си изложение, обосноваващо приложно поле на касационното обжалване, касаторките З. , В. и Е. А. са се позовали на едновременното наличие и на трите предпоставки по текста на чл. 280, ал. 1 ГПК, понеже: 1/ Следвало да се даде едно по-широко тълкуване на значението на косвения съдебен контрол „при преценка на законосъобразността на решенията на ОС на капиталови д-ва в исковото производство по спорове за собственост и по действителността на разпоредителни сделки с недвижими имоти”, което произтичало от нуждата за създаване на правна сигурност в гражданския оборот; 2/ Следвало да се обобщи съдебната практика по въпроса за липсващо съгласие /като основание за нищожност на такава разпоредителна сделка по чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро ЗЗД/, когато търговецът-прехвърлител е О. със съдружници-юридически лица; 3/ Следвало да се уеднакви съдебната практика по въпроса как всеки един от съдружниците-юридически лица следвало да формира правновалидна воля относно вземане на решение от изключителната компетентност на своето Общо събрание; 4/ Следвало да се уеднакви съдебната практика по въпроса, към кой момент следвало да се преценява нищожността на сделката и допустимо ли било да се приемат релевантни доказателства, създадени след изповядването й по нотариален ред; 5/ Следвало да се преодолее противоречивото тълкуване на т.нар. „обратно писмо” при установяване симулацията на сделка в насока, че само Общото събрание, но не и управителя на дружеството-купувач можело да вземе решение „за издаване на документа по чл. 134, ал. 2 ГПК /отм./”; 6/ Следвало да се уеднакви и противоречивата съдебна практика по приложението на чл. 297 ТЗ, когато опорочаването на разпоредителната сделка е било въведено с твърдения за сключването й във вреда на представлявания /чл. 40 ЗЗД/ – при явно неизгодни условия /арг. чл. 33, ал. 1 ЗЗД/.
Отделно от това, в свое лично изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, придружаващо подаденото в срока по чл. 283 ГПК нейно допълнение към съвместната касационна жалба, касаторката В. Д. А. обосновава приложно поле на касационното обжалване, изтъквайки че „правилната квалификация на една сделка като търговска е от съществено значение за интерпретацията, приложението и развитието на правото”.
В подкрепа на доводите си за наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК касаторките се позовават на следните решения на отделни състави на ВКС: 1/ Р. № Ф-174/25.І.1993 г. по ф.д № 65/1992 г. на ВС, V-то г.о.; 2/ Р. № 1073/22. ХІІ.2006 г. на ТК по т.д. № 646/06 г.; 3/ Р. № 901/18. Х.2005 г. на ВКС, ІІ-ро т.о. по гр. д. № 179/05 г. – за потвърждаване Р. на Великотърновски апелативен съд от 16. ХІ.2004 г. по гр. д. № 263/04 г.; 4/ Р. № 125/24.ІІ.2006 г. по т.д. № 370/05 г. /досежно приложението на чл. 235, ал. 1 ТЗ/; и 5/ Р. № 132/15.VV2003 г. на ВКС, ІV-то г.о. по гр.д. № 43/02 г. – съответно по приложението на чл. 134 ГПК /отм./ в хипотеза, като процесната на изгубено обратно писмо. Ирелевантно – по отношение обосноваването на приложно поле на касационното обжалване обаче, е позоваването на трите касаторки и на решение на АС при БТПП от 4.VІІІ.2003 г. по ВАД № 32/03 г.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „П” ООД-гр. Перник писмено е възразило чрез процесуалния си представител адв. К от АК- П. , както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на изложените от З. , В. и Е. А. оплаквания.
Ответното по касация „Б” ЕООД-гр. Перник не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията, изложени в жалбата на З. , В. и Е. А. от гр. П., респ. направеното от втората допълнение към нея и собствено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Софийския апелативен съд касационната жалба на З. , В. и Е. А. от гр. П.. допълнението към нея от В. Д. А. /, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно чл. 291 ГПК въпрос за уеднаквяване на юриспруденцията може да се поставя само когато ВКС констатира, че обжалваното пред него въззивно решение е постановено при противоречива практика, което в случая касаторките не установяват.
Обжалваното въззивно решение разрешава материалноправния въпрос за валидността на сключената между търговци процесна продажба на недвижим имот с производствено предназначение /месодобивно и месопреработвателно предприятие/, датираща от 5.ІІІ.2003 г., като досежно продавача „П” ООД-гр. Перник е било прието че правновалидно съгласие за възмездно разпореждане с него е изразил надлежно овластеният и вписан в търговския регистър /за пред третите добросъвестни лице/ негов управител М, който – в изпълнение на особените изисквания на чл. 137, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 65, ал. 3 ТЗ, е удостоверил пред съответния нотариус наличието на точно това обстоятелство: предварително взето решение от Общото събрание на „П” ООД-гр. Перник от дата 4 март 2003 г.
Този въпрос не е бил решен нито в противоречие с практиката на ВКС (съобразно съдържанието на това понятие, коeто Конституционния съд на Републиката влага в своите мотиви към решение № 4 от 16.VІ.09 г. по конст. дело № 4/09 г. ), нито е такъв, който да е решаван противоречиво от съдилищата в Републиката. Не съществува противоречива съдебна практика по въпроса, че разпоредбата на чл. 137, ал. 1 ТЗ няма императивен характер, от което следва, че с изрична клауза в дружествения договор на О. е възможно да бъдат делегирани права на управителя му, които иначе са от компетентност на Общото събрание на дружеството. Същевременно практика на ВКС по приложението на чл. 235, ал. 1 ТЗ, съобразно която разпоредба членове на СД, респ. на УС на АД „представляват дружеството колективно, освен ако уставът предвижда друго”, няма как да е относима и към представителство на О. , което дефинитивно няма така органна структура, докато точно такава е била правно-организационната форма на търговеца-продавач по процесната сделка от 5.ІІІ.2003 г.
От друга страна, обжалваното въззивно решение разрешава процесуалноправният въпрос за допустимостта на гласни доказателства при изгубване на т.нар. „обратно писмо” в пълно съответствие с цитираното от трите касаторки Р. № 132 от 15.V.2003 г. на ВКС, ІV-то г.о., постановено по гр. д. № 43/02 г.
В заключение, релевираният само от касаторката В. Д. А. въпрос за квалификацията на една сделка като търговска не е такъв, който да удовлетворява кумулативното изискване на законодателя този, по който въззивният съд се е произнесъл с атакуваното решение, да е релевантен не само за точното прилагане на закона, но и да е от значение за развитие на правото въобще /арг. от текста на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/. Напротив, касае се за преценка относно приложимото към процесната сделка материално право /търговско или гражданско/, което е въпрос на законосъобразност по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК и би могло да е основание за евентуално касиране на въззивното решение като неправилно, но няма характера на основание за допускане на неговото касационно обжалване. При ясната разпоредба на чл. 287 ТЗ не се налага тълкуването й във връзка с нормата на чл. 297 от същия закон, а още по-малко подобно тълкуване има място с правно несъстоятелни аргументи досежно качеството на приобретателя` по атакуваната като нищожна разпоредителна сделка като „нов” търговец, т.е. такъв вписан в регистъра само няколко месеца преди нейното сключване.
 
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 193 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в от 4.ІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 813/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ 1
 
 
2
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Определение на ВКС, Търговска колегия, І-во отделение, постановено по търг. дело № 523 по описа за 2009 г.
 

Scroll to Top