О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
София, 11.11.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на трети ноември през две хиляди и осма година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 269 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 – във вр. чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на „С” Е. – гр. В., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. С. П. от АК В. , против определение № 719 на Варненския окръжен съд, ГК, от 12.ІІІ.2008 г., постановено по ч. гр. д. № 512/08 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на това д-во срещу определение № 1* на РС – В. от 23.І.2008 г. по гр. д. № 10543/07 г. – за прекратяване на първоинстанционното производство, заведено по установителния иск на това д-во с правно основание по чл. 97, ал. 3, изр. І-во ГПК /отм./.
Единственото оплакване на търговеца-частен касатор е за неправилност на атакуваното прекратително определение на ОС В. вследствие постановяването му при допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Поради това се претендира неговата отмяна и връщане на делото на същия състав на първостепенния съд, който да се произнесе по съществото на спора, предмет на установителния иск с правно основание по чл. 97, ал. 3, изр. І-во ГПК /отм./.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо, че атакуваното определение на въззивния съд попада в приложното поле на касационното обжалване, „С” Е. – гр. В. посочва, че с този съдебен акт Варненският ОС се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, който наред с това имал и естеството на такъв от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, отнасящ се до възможността страна, допуснала процесуалния пропуск да оспори истинността на един документ в сроковете по чл. 154 ГПК /отм./ – когато постановеното по спора решение е било основано на същия, да може да проведе това оспорване в нарочно исково производство по реда на чл. 97, ал. 3, изр. І-во ГПК /отм./, гарантиращо по този начин правото й на защита в справедлив процес. Действително въведената предпоставка, обосноваваща приложното поле на касационното обжалване е тази по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК /а не по т. 1 на този законов текст/ и в нейна подкрепа търговецът-частен касатор прилага и се позовава на следните актове на ВС /до 1996 г./ и на ВКС: Опр. № 53 от 21.VІ.1984 г. по гр. д. № 508/84 г. на І-во г.о.; Р. № 87 от 4.ІІІ.1987 г. по гр.д. № 780/86 г. на ІІІ-то г.о. и Р. № 1* от 30.VІІ.2001 г. по гр.д. № 153/2000 г. на ІV-то г.о.
Ответното по частната касационна жалба „С” Е. със седалище в гр. В., к.к. „Зл. пясъци” писмено е възразило както по допустимостта, така и по основателността й.
Ответницата по частната касационна жалба С. Д. Я. от гр. В. не е ангажирала становище нито по допустимостта, нито по основателността й.
Като подадена от надлежна страна в производството пред Варненския ОС, в пределите на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275 ГПК и спрямо преграждащо по-нататъшния ход на делото въззивно определение, попадащо поради това в приложното поле на касационното обжалване, частната жалба на „С” Е. – гр. В. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията за това, че атакуваното с нея въззивно определение е от кръга на подлежащите на касационно обжалване – съгласно чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, по-конкретно са следните:
Налице е противоречие между атакуваното с частната касационна жалба определение на Варненския ОС, от една страна, и – от друга, с трайната практика на ВКС, изразена в цитираните в тази ЧЖ определение и решения на състави от ГК на този съд /респ. на ГК на ВС на Републиката до 1996 г./. В производство по чл. 332 ГПК /отм./ по обжалване действие на частен съдебен изпълнител по извършен на 9.VІІІ.2007 г. опис на недвижим имот, собственост на търговеца-настоящ касатор, е било прието, че жалбата на „С” Е. – гр. В. е неоснователна, понеже изпратеното по пощата известие-обратна разписка до пълномощника му /адв. Снежана Хр. П. от АК- В. / е било върнато с отметката, че е било получено лично от нея. В това производство /по чл. 332 ГПК-отм./ Варненският ОС е действал в закрито заседание и в качеството си на контролен орган по отношение на един държавен акт /арг. чл. 2, ал. 1 ЗЧСИ в сила от 1.ІХ.05 г./, извършен по силата на изрична законова делегация от ЧСИ. Поради това производство по чл. 154 ГПК/ /отм./ по отношение въпросното известие /обратна разписка за доставяне/ обективно не е могло да бъде проведено. В посочения смисъл са разрешенията и по трите цитираните в частната касационна жалба актове на отделни състави от ГК на ВКС. Ето защо се налага извод, че е в противоречие с тази константна практика на ВКС заключението на първостепенния съд, впрочем безкритично споделено от въззивната инстанция, че искът за неистинност на даден документ /по чл. 97, ал. 3, изр. І-во ГПК – отм./ бил недопустим, когато срокът по чл. 154 ГПК /отм./ за оспорването му е пропуснат и същевременно пр-вото по делото, по което той е бил представен, е приключено с влязло в сила решение. Напротив, установителният иск по чл. 97, ал. 3, изр. І-во ГПК /отм./ на общо основание е процесуално допустим и в хипотезата на едно приключено с влязло в сила решение исково пр-во, по което релевантният документ е бил представен, защото постановеното по иска за установяване неистинността на известието-обратна разписка бъдещо решение евентуално би имало значение в извънинстанционното производство за отмяна по чл. 231 и сл. ГПК /отм./.
С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че атакуваното с частната касационната жалба на „С” Е. – гр. В. въззивно определение попада в приложното поле на касационното обжалване, тя ще следва да бъде уважена. Обжалваното определение на Варненския ОС е неправилно поради постановяването му при съществена нарушение на съдопроизводствени правила: чл. 154 ГПК /отм./ и чл. 97, ал. 3, изр. І-во ГПК /отм./. Ето защо то следва да бъде отменено, наред с прекратителното определение на Варненския РС и делото – върнато на същия състав на последния от стадия на оставянето на исковата молба на „С” Е. без движение: с оглед уточняване в какво качество следва да участва в процеса втория ответник по иск с правно основание по чл. 97, ал. 3, изр. І-во ГПК /отм./, доколкото по делото са налице данни, че Д. е лице по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЧСИ (Обн. ДВ, бр. 43 от 20.V.2005 г., в сила от 1.ІХ. с.г.).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 719 на Варненския окръжен съд, ГК, от 12.ІІІ.2008 г., постановено по ч. гр. д. № 512/08 г., КАКТО И потвърденото с него прекратителното определение № 1* на Варненския районен съд, ГК, от 23.І.2008 г. по гр. д. № 10543/07 г.
В Р Ъ Щ А делото на същия /ХХХІ-ви/ състав от гражданската колегия на Варненския районен съд от стадия на оставяне исковата молба на „С” Е. гр. В. без движение – за уточняване качеството, в което вторият ответник по иска с правно основание по чл. 97, ал. 3, изр. І-во ГПК следва да участва в процеса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Продължение от диспозитива на определението на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по ч. т. д. № 269 по описа за 2008 г.