О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
София, 17,06,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 283 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 – във вр. чл. 121 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 223/19.ІІ.2010 г. на С. Г. Р. от гр. Т. с постоянен и настоящ адрес в този град, на ул. „Т” № 19, подадена чрез процесуалния й представител адв. И. А. от АК-Силистра против въззивното определение № 29 на Силистренския ОС, ТК, от 12.ІІ.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 25/2010 г., с което е била оставена без уважение частната й жалба против първоинстанционното определение № 3* на Районен съд-Силистра от 30. ХІІ.2009 г. по гр. д. № 1983/09 г.: за уважаване отвода за липса на местна подсъдност, направен от ответното по исковете на Р. застрахователно акционерно дружество „А” – София и изпращане на делото по компетентност на Софийския районен съд по правилото на чл. 105 ГПК.
Оплакванията на частната касаторка С. Г. Р. са за незаконосъобразност и постановяване на атакуваното въззивно определение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с подсъдността на делото. Инвокирани са доводи в ЧЖ, че макар въззивният съд да е приел, че Р. – съгласно § 1, т. 1 от ДР на КЗ – има качеството на „потребител на застрахователни услуги”, незаконосъобразно той е отказал да приложи правилото на чл. 113 ГПК за изборната местна подсъдност.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частната жалбоподателка обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че по процесуалния въпрос за местно компетентния съд, който да разгледа исковете й срещу ответното застрахователно д-во по чл. 267, ал. 1, т. 1 КЗ въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 474/5.VІІІ.2009 г. по ч. т. дело № 361/09 г. по описа на ІІ-ро, което е било постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, а също и че релевираният правен въпрос имал характера на такъв, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответното по частната касационна жалба ЗАД „А” – София не е ангажирало становище на свой представител нито допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакувания съдебен акт.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна /заинтересована/ страна в частното въззивно пр-во пред Силистренския ОС, частната касационна жалба на С. Г. Р. от Тутракан досежно подсъдността ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните:
В областта на частното касационно обжалване меродавно за преценката налице ли е предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК е произнасянето на друг състав на ВКС по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК по идентичен процесуалноправен въпрос, свързан с качеството на ищеца като „потребител на застрахователна услуга”, но само когато този ищец е предявил иска си срещу застраховател „по своя настоящ или постоянен адрес”. В тази връзка с цитираното и представено от частната касаторка Р. влязло в сила определение № 474/5.VІІІ.09 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС, постановено по ч. т. дело № 361/2009 г. /в пр-во по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК/, е било прието, че след като ищцата с инициали И. Г. Т. има такова материалноправно качество – по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КЗ, както и че е предявила иска по своя постоянен адрес, същата следва да се ползва от изборната подсъдност, установена в чл. 113 ГПК. Докато настоящата частна касаторка, с посочен в исковата й молба вх. № 6923/9. Х.2009 г. постоянен и настоящ адрес в гр. Т., е преценила, че следва да предяви иска си в Силистренския РС. Ноторно обаче е, че в гр. Т., област Силистра има районен съд: www.rs-tutrakan.com. Следователно не е налице хипотеза на предявен по правилото на чл. 113 ГПК иск срещу застраховател, а на искова молба, която вместо по правилото на този текст или на генералното правило по чл. 105 ГПК – е била всъщност заведена пред един произволно посочен от Р. сред повече от стоте районни съдилища в страната първостепенен съд.
С оглед изложеното не следва в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното от Р. въззивно определение във връзка с подсъдността, а и при наличието на практика на ВКС по релевирания от нея процесуалноправен въпрос не следва да се обсъжда евентуалното наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не се касае до неясни или непълни закони, нито до практика, която следва да бъде осъвременявана.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 29 на Силистренския окръжен съд от з.з. на 12.ІІ.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 25/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2