О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
София, 29.09.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 447 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 35844/17. ХІІ.2008 г. на К. М. З. от София, подадена чрез процесуалния й представител адв. К. К. от САК против въззивното решение № 461 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Д, от 17. ХІ.2008 г., постановено по гр. д. № 2560/08 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 40 на Софийския районен съд, ГК, 47-и с-в, от 24.ІІІ.2008 г. по гр.д. № 24682/07 г. С последното, като неоснователни и недоказани, са били отхвърлени изцяло обективно съединените искове на настоящата касаторка с правно основание по чл. 349, ал. 2 /отм./ ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу застрахователя „Б” АД – София за заплащане на сума в размер на 1 577.90 лв. като обезщетение за имуществени вреди, представляващи разлика между получаваната от З. пенсия за инвалидност, от една страна, и трудовото възнаграждение, което тя би получавала в периода от 15. Х.2004 г. и до 27.ІХ.2006 г.-от друга, ако през 1991 г. не бе настъпило процесното ПТП, както и за заплащането на сума в размер на 406.87 лв. – като обезщетение за забава върху горепосочената главница в периода от 15. Х.2004 г. и до 2. ХІ.2007 г.
Оплакванията на касаторката З. са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното въззивното решение, поради което тя претендира за касирането му изцяло и за постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който и двата й иска срещу ответното застрахователно д-во да бъдат уважени в предявените им размери. Независимо от липсата на оплакване за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, касаторката алтернативно претендира след касиране на обжалваното въззивно решение на СГС делото да бъдело върнато за ново разглеждане от друг негов състав.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК К. М. З. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, поддържайки, че „самият казус в поредица от решения на СРС и на СГС през годините е решаван доста противоречиво”. В тази връзка тя се позовава на три решения, постановени по водени от нея дела срещу същия застраховател, съответно през 2002 г., през 2005 г. и през 2007 г., като последното е въззивно и има за предмет потвърждаването на втория от приложените към изложението съдебни актове.
Ответното по касация З. „Б”-София не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на изложените в жалбата на З. оплаквания.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на К. М. З. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Постановените в нейна полза влезли в сила осъдителни решения, на които касаторката се позовава в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, от една страна, наред с атакуваното от нея въззивно решение – от друга, с което претенцията й по чл. 349, ал. 2 /отм./ ЗЗД срещу същия застраховател но за последващ период е била отхвърлена, не обективират наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В такава хипотеза, когато между същите страни, за същото искане, но на друго основание /ексцес/ се претендира обезщетение за претърпени от едно и също ПТП имуществени вреди, не се констатира наличие на идентитет на материалноправния въпрос, който различни съдилища в Републиката да са решавали противоречиво. Напротив обжалваното решение се различава като резултат от предходните две влезли в сила осъдителни решения срещу З. „Б”, които въззивният съд е взел предвид в мотивите си, тъй като е било прието, че в случая З. не е установила с годни доказателствени средства по ГПК пряка причинна връзка между ПТП от 1991 г. и признатата й от ТЕЛК през есента на 2004 г. по-висока степен на инвалидизацията й, възлизаща на 91% намалена трудоспособност. В тази връзка се установява, че обжалваното въззивно решение е съобразено със задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 10 на ППВС № 4/30. Х.1975 г., според които от принципа за пълно обезщетяване на понесените при непозволено увреждане вреди (чл. 51, ал. 1 ЗЗД) следва, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, „но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини”.
След оглед всичко изложено неоснователно се явява твърдението на касаторката З. за наличието на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което касационно обжалване на постановеното от СГС на 17. ХІ.2009 г. въззивно решение по гр.д. № 2560/08 г. не следва да се допуска.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Д, от 17. ХІ.2008 г., постановено по гр. д. № 2560/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
+
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 447 по описа за 2009 г.