Определение №181 от 3.4.2009 по ч.пр. дело №65/65 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

                                 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                                         № 181
                                     София, 03.04.2009 г.
 
           Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и девета година в състав
 
                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  Елеонора Чаначева
                                                                                            Емил Марков
 
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 65 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
 
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 30294/7. ХІ.08 г. на „Ч” АД – София, подадена против определение № 1* на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-А, от 21. Х.2008 г., постановено по ч. гр. д. № 3156/08 г., с което – като процесуално недопустима – е била оставена без разглеждане частната жалба на д-вото срещу заповед за изпълнение на Софийския районен съд, ГК, 63-и с-в, от 17 юни 2008 г. по гр. д. № 13615/08 г. В ЧАСТТА, досежно отхвърленото искане на търговеца за присъждане на разноски.
Оплакванията на търговеца-частен касатор са за неправилност на определението на СГС в атакуваната негова част – едновременно и на трите основания, визирани от текста на чл. 281, т. 3 ГПК, като се претендира отменяването му „с произтичащите от това законни последици”, вкл. ведно с присъждане на разноските, направени от д-вото пред трите инстанции: „за държавна такса и адвокатско възнаграждение”.
В своето т. нар. приложение „към по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК”, изготвено и приподписано от процесуалния му представител по пълномощие адв. Н от САК, частният касатор „Ч” АД – София бланкетно релевира предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосновавайки приложното поле на касационното обжалване за конкретния случай с довод, че упражнявал „процесуалното си право на защита срещу определение, с което съдът като не е приложил точно закона е нарушил правата и законните му интереси”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че макар да е била подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС и да е постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, частната касационна жалба на „Ч” АД – София не следва да се допуска до разглеждане по същество, тъй като подателят й не е обосновал надлежно приложно поле на касационното обжалване.
Съображенията да не бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното с нея определение на СГС по-конкретно са следните:.
Търговецът-частен касатор очевидно отъждествява отменителното основание по чл. 281, т. 3, предл. ІІ-ро ГПК /съществено нарушение на съдопроизводствените правила/, от една страна, с предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК – от друга, доколкото бланкетно твърди в краткото си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от адв. Н от САК, че като не бил „приложил точно закона”, постановилият атакуваното определение СГС, бил „нарушил правата и законните интереси” на търговеца. Предпоставката за допустимост на касационното обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК обаче, не само, че обективно предпоставя частният касатор надлежно да е формулиран онзи съществен въпрос /бил той материално правен или процесуалноправен/, по който СГС се е произнесъл, но и той /въпросът/ да е релевантен не само за точното прилагане на закона, но – едновременно с това – същият да е от значение за развитие та правото въобще.
При данните по делото, че частният касатор „Ч” АД – София всъщност е претендирал от първостепенния съд присъждане на разноски за приключеното пред него заповедно пр-во, които са били в размер неколкократно по-нисък от законоустановения минимум от 1 000 лв. /хиляда лева/, първостепенният аргумент на настоящия съдебен състав на ВКС за липса на приложно поле на касационното обжалване в конкретния случай, е базиран върху текста на разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК: не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лева.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1* на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-А, от 21. Х.2008 г., постановено по ч. гр. д. № 178/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top