О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
София, 29.12. 2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на деветнадесети декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 685 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 6987/21. Х.2008 г. на (Roulston Co Limited) „Р” лимитед /неправилно сочено от подателя като „Р” или „Р”/ със седалище в гр. Л., Р. К. , подадена чрез процесуалния представител на дружеството адв. П. С. от САК, против решение № 144 на САС, ГК, 1-ви с-в, постановено на 12.VІ.2008 г. по гр. д. № 653/08 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на СГС, ТК, с-в VІ-6, от 12.І.2007 г. по гр.д. № 305/06 г. С последното, на основание чл. 26, ал. 2, предл. ІІ-ро ЗЗД /поради липса на съгласие/, е била прогласена нищожността на договор от 16.ІХ.2005 г., сключен между търговеца-настоящ касатор и „Ф”-ограничено отговорно д-во със седалище на Г. кайманов остров, с предмет прехвърлянето на дружествени дялове, притежавани от последното в капитала на „Ф” ЕООД – София.
Оплакванията на касатора „Р” лимитид са за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поради това се претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който установителният иск на „Ф” да се отхвърли – като неоснователен, а алтернативно – делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на САС или производството да се прекрати, тъй като и двете страни по спора били чуждестранни юридически лица и поради това делото не било подсъдно на съдилищата в Р. България. В нарочното си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, оформено като-молба уточнение, касаторът твърди, че „спорните въпроси по делото са решени в противоречие с практиката на ВКС”, че лишаването на страна от участие в процеса е и основание за отмяна на решението: „както според чл. 231, ал. 1, б. „е” ГПК /отм./, така и от разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 на действащия ГПК”, а също и че разглеждането на спор между две чуждестранни юридически лица, изключен поради това от юрисдикцията на българския съд, било „съществено процесуално нарушение, което е в противоречие с трайната практика на ВКС”. В последваща молба с вх. № 1* от датата 21. ХІ.2008 г. касаторът допълнително релевира като основание за касационно обжалване и това по т. 2 на чл. 281 ГПК, претендирайки атакуваното въззивно решение да се обезсили, защото било постановено „спрямо страна, която не е пасивно легитимирана и по иск, който не е подведомствен на българския съд”.
В писмения си отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното „Ф” ООД е изразило становище чрез процесуалния си представител адв. К от САК, че атакуваното въззивно решение е извън приложното поле на касационното обжалване и затова такова не следвало да се допуска, а в случай, че се възприеме обратното, то, като неоснователна, жалбата на „Р” лимитид да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е била подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на „Р” лимитид не следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Съображенията за това са следните:
Обосновавайки приложното поле на касационното обжалване дружеството-касатор се позовава на наличие на предпоставката по т. 1 от текста на чл. 280, ал. 1 ГПК, без обаче да формулира кой е бил онзи съществен /бил той материалноправен или процесуалноправен/, въпрос, който въззивната инстанция да е решила в противоречие с практиката на ВКС. Същевременно правно несъстоятелно е да се придава абсолютен характер на отделно взето процесуално нарушение – с доводи на плоскостта на извънинстанционното производство за отмяна на влезли в сила решения, след като подобен порок се цени единствено като едно от трите възможни основания, визирани в текста на чл. 281, т. 3 ГПК, за касиране на всяко неправилно въззивно решение. Що се отнася до релевирането месец след подаване на касационната жалба на допълнителното основание за касационно обжалване – вече по т. 2 на чл. 281 ГПК, това е процесуално действие, по отношение на което следва да се приложи последицата, визирана в текста на чл. 64, ал. 1 ГПК, т.е. то не следва да се взема предвид.
В заключение, разглеждането от български съд на гражданскоправен спор между две юридически лица, всяко едно от които със седалище извън територията на Р. България, в конкретната хипотеза по никакъв начин не е могло да опорочи процеса, тъй като освен в случаите по чл. 4 от Кодекса на международното частно право, българските съдилища са компетентни по искове от договорни отношения, когато мястото на изпълнение на задължението е у нас или ответникът има основно място на дейност в пределите на страната ни /арг. чл. 15 КМЧП/. В конкретния случай предмет на иска е било прогласяването за нищожен на договор за продажба на дружествени дялове от 16.ІХ.2005 г., сключен между страните по настоящето дело в столицата на Р. България, която сделка е имала за свой предмет прехвърляне на всичките притежавани от продавача 50 дяла от капитала на регистрираното в СГС /по ф.д. № 4250/04 г./ „Ф” ЕООД – София, срещу заплащане на цена в размер на 5 000 лв. Освен, че уговорката за заплащане на цената е била в местната за страната ни монета, прехвърлянето на дяловете е следвало да бъде вписано по партида на търговец, водена от регистърен съд, който също е български, т.е. местоизпълнението на насрещните задължения, присъщи на процесния договор за продажба, е било изцяло в пределите на Р. България.
С оглед всичко изложено се налага извод, че касационната жалба на „Р” лимитед със седалище в гр. Л., Р. К. , не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 144 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 12.VІ.2008 г., постановено по гр. д. № 653/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по ч. търг. дело № 685 по описа за 2008 г.