О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
София, 02,02,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………..……………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 715 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 632/26.ІІ.2009 г. на „М” О. – гр. С., подадена против въззивното решение № 891 на Благоевградския ОС, ГК, от 26.І.2009 г., постановено по гр. д. № 737/08 г., потвърждаващо изцяло първоинстанционното решение № 2* на Районен съд-Благоевград от 28.V.2008 г. по гр. д. № 940/07 г. С последното, на основание чл. 402, ал. 1 /отм./ ТЗ, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, дружеството-настоящ касатор е било осъдено да заплати на „Д” АД-София сума в размер на 8 158.82 лв., представляваща изплатено на третото лице „Т” ООД-София обезщетение по щета от 27. Х.2000 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на предявяване на исковете и до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва върху нея в размер на 3 081.87 лв. за предшестващ завеждане на делото едногодишен период, като за разликата до пълния й размер от 3 273.61 лв. /или за 191.74 лв./ тази искова претенция на софийския застраховател е била отхвърлена – като неоснователна и недоказана.
Единственото оплакване на касатора „М” О. – гр. С. е за постановяване на обжалваното въззивно решение в нарушение на материалния закон /чл. 111, б. „в” ЗЗД/, поради което той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който обективно съединените претенции на „Д” АД-София да се отхвърлят в предявените им размери. Инвокирани са доводи, че щом задължението за плащане на лизингови вноски по договор е такова за периодични плащания, то и процесното следвало да се приеме за погасено с изтичането на кратката 3-годишна давност по горепосочения законов текст.
В уточнителната си молба от 29.V.2009 г. към „Изложение на касационните основания по чл. 284, ал. 3 ГПК” касаторът „М” О. – гр. С. поддържа дословно, че щом като никъде в последното „не фигурират касационните основания по чл. 280, ал. 1 и 2 и затова не прилагаме преписи от решенията на съдилищата, с които обосноваваме тези касационни основания”. Същевременно в изложението липсват каквито и да било конкретни доводи за наличието на въпрос /бил той материалноправен или процесуалноправен/, по който въззивният съд да се произнесъл и същият да е от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Д” АД – София писмено е възразило чрез процесуалния си представител адв. Г от САК само по основателността на единственото оплакване в жалбата на „М” О. – гр. С., претендирайки за оставянето й без уважение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Благоевградския ОС касационната жалба на „М” О. – гр. С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Липсва главното основание за допустимост на касационното обжалване: посочването от страна на касатора в нарочното му изложение към жалбата на въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В действителност представеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК има изцяло естеството на писмени бележки към оплакването в жалбата за незаконосъобразност на въззивното решение, свеждащо се до нарушаване разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Недопустимо е провежданото от процесуалния представител на „М” ООД-гр. Сандански отъждествяване на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК, от една страна, с основанието /предпоставката/ за допустимост на касационното обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК – от друга. В заключение, меродавно в случая е, че обжалваното въззивно решение на Благоевградския ОС по гр. д. № 972/08 г. е съобразено със задължителните за съдилищата в Републиката постановки по Раздел V-т. 14 на ППВС № 7/77 г. от 4. Х.1978 г., отнасящи се до приложимата погасителна давност по регресните суброгационни искове, които застрахователят може да предявява.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 891 на Благоевградския ОС, ГК, от 26.І.2009 г., постановено по гр. д. № 972/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т.д. № 715 по описа за 2009 г.