О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
София, 10.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и седми април през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 217 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 2888/23. ХІІ.2008 г. на П. кооперация „П” със седалище в с. Б. вода, община-гр. Белене, област П. , подадена чрез процесуалния й представител по пълномощие адв. Б от АК П. , против въззивното решение № 602 на Плевенския ОС, ГК, от 14. ХІ.2008 г., постановено по гр. д. № 548/08 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 69 на Районния съд в гр. Л. от 16.V.2008 г. по гр.д. № 293/07 г.: за отменяване, на основание чл. 58, ал. 1 ЗК, на решенията на търговеца-настоящ касатор /арг. чл. 1, ал. 2, т. 2 ТЗ/, взети на неговото О. събрание, проведено на 16 юни 2007 г. и обективирани в протокол № 24 от същата дата.
Единственото оплакване на П. „П” със седалище в с. Б. вода, Плевенско е за недопустимост на атакуваното въззивно решение: касационно основание по чл. 281, т. 2 ГП. за неговото обезсилване. Инвокирани са доводи, че Плевенският ОС бил направил погрешна преценка досежно възникването и съществуването на валидно членствено правоотношение между двамата ищци и кооперацията, а оттам и относно допустимостта на предявения от тях иск с правно основание по чл. 58, ал. 1 ЗК и на постановеното по него решение. С оглед това и по арг. от текста на чл. 8, ал. 1 ЗК /ред. 1999 г./, че не по силата на решение на О. й събрание, а само с решение на Управителния съвет на П. „П” можело валидно да се приемат нови членове, обжалваното въззивно решение на Плевенския ОС, както и потвърденото с него първоинстанционно решение на РС-гр. Левски, следвало да бъдат обезсилени и да се прекрати производството по иска на Д. и Р. Д. против К. с правно основание по чл. 58, ал. 1 ЗК.
В нарочното си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГП. , изготвено от процесуалния й представител, К. изтъква, че налице били условията по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГП. , обосноваващи наличие на приложно поле на касационното обжалване, тъй като същественият материалноправен въпрос: „за предпоставките за възникване на валидно членствено правоотношение между дадено физическо лице и една кооперация”, бил решен от Плевенския ОС в противоречие „с дългогодишната практика на ВКС, според която задължителен елемент и условие за възникване” на такова членство било наличието на решение на УС за приемане на нов член. Този въпрос, наред и с решеният от Плевенския ОС съществен процесуалноправен въпрос: за допустимостта на иска по чл. 58, ал. 1 ЗК, воден от лица, които не са били приети за членове на кооперация по предвидения в закона ред, били от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, понеже давали отговор на въпроса кой е юридическият факт, от който възниква членство в кооперация, т.е. значението им било „както юридическо, така и практическо”.
Ответниците по касация Д. Г. Д. и Р. С. Д. – и двамата от с. Б. вода, Плевенско, не са ангажирали становища нито досежно наличието на приложно поле на касационното обжалване, нито по основателността на оплакването в жалбата на П. „П” за недопустимост на решенията, постановени от низовите съдилища по делото.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГП. и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Плевенския окръжен съд, касационната жалба на П. кооперация „П” със седалище в с. Б. вода, община-гр. Белене, област П. , ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:
Процесуалният представител на кооперацията-касатор релевира в изложението й по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГП. предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГП. , без обаче да посочва конкретни, ползващи се със задължителна сила за останалите съдилища в Републиката, актове на ВКС, в противоречие с които да е бил разрешен от страна на Плевенския ОС, като въззивна инстанция, същественият материалноправен въпрос по делото: относно предпоставките за възникване на валидно членствено правоотношение между физическо лице и кооперация. Действащият закон за кооперациите е в сила от 2000 г. и за периода от близо 8 години и половина от началото на неговото прилагане са налице само две решения на отделни състави на ВКС, имащи отношение към въпроса за активната процесуална легитимация по конститутивния иск с правно основание по чл. 58, ал. 1 ЗК: Това е Р. № 999 от 9.ІІ.2007 г. на състав от Търговската колегия на ВКС, както и Р. № 1* от 28.VІІ.2004 г. по гр. д. № 2363/02 г. на ІІІ-то г.о. на ВКС. Налице е и последващо определение от 11. Х.2007 г., постановено от Великотърновския ОС по гр. д. № 975/07 г., с което е било прието, че след като едно лице, твърдяло в исковата си молба, че било сред учредителите на ответната по иска му с правно основание чл. 58, ал. 1 ЗК кооперация, но не е установило с годни доказателствени средства по ГП. членствените си права към момента на предявяване на този конститутивен иск, то не е било процесуално легитимирано да го води. Следователно същественият материалноправен въпрос, поставен сега от касатора П. „П”-с. Бяла вода, Плевенско, следва да бъде подведен под хипотезиса на т. 2 от чл. 280, ал. 1 ГП. , защото в т. 1 от същия законов текст се включва само задължителната за съдилищата в Републиката практика на ВКС /респ. на ВС до 1996 г./ по нормативно тълкуване, както и тази на отделните негови състави, но вече при действието на новия ГП. , в сила от 1.ІІІ.2008 г. Докато практиката на отделните състави на ВКС при отменения ГП. , а така също и тази на съдилищата в страната въобще, се включват в предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В тази връзка обаче не може да се констатира, че релевираният от касатора съществен материалноправен въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата. Напротив, налице е трайна, безпротиворечива практика.
Приложно поле на касационното обжалване П. „П” със седалище в с. Б. вода, община-гр. Белене, област П. не обосновава и когато допълнително се позовава на наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Освен, че всяка от алтернативно дадените предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГП. никога не се проявява едновременно с друга, хипотезата, в която членкооператор атакува решение на ОС на кооперацията определено може да бъде характеризирана като класическа, т.е. тя не удовлетворява кумулативното изискване на законодателя същественият въпрос, който въззивната инстанция е разрешила с атакуваното свое решение, непременно да е и от значение за развитие на правото. Понеже е немислимо в правния мир който и да било съществен въпрос, разрешен от въззивен съд по дадено конкретно гражданско или търговско дело /бил той материалноправен или процесуалноправен/ да не е от значение за точното прилагане на закона /противното е отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1 и 2 ГПК/, за да е налице приложно поле на касационното обжалване законодателят изисква същият този въпрос да е релевантен и за развитие на правото въобще. Примерно такъв би бил въпросът за възможността контролния съвет на една кооперация да участва в процесуалното качество на ищец по иска с правно основание чл. 58, ал. 1 ЗК, защото е налице неяснота в специалния закон, при преодоляването на която по тълкувателен път се налага извод, че такова участие е мислимо само когато този КС се присъединява, към вече заведени от членкооператор конститутивен иск.
Изложеното дотук в равна степен се отнася и по отношение релевираният от К. съществен процесуалноправен въпрос: за допустимостта на иска по чл. 58, ал. 1 ЗК, воден от лица, които не са били приети за членове на кооперацията по предвидения в закона ред за това.
В заключение, същественият въпрос /материалноправен или процесуалноправен/, който е разрешен от въззивен съд по конкретно дело не може в никой случай да се припокрива с което и да е основанията по чл. 281 ГП. за касиране на обжалваното въззивно решение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 602 на Плевенския окръжен съд, ГК, от 14. ХІ.2008 г., постановено по гр. д. № 548/2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 217 по описа за 2009 г.