О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
София, 26.11. 2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети и първи ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 500 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 3456/13.VІІІ.2008 г. на Г. З. Ц. от гр. П., подадена от процесуалния й представител адв. С. В. от АК- П. , против решение № 181 на Пловдивския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 21.VІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 853/07 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 226 на Пловдивския ОС от 26.VІІ.2007 г. по т. д. № 35/07 г. С последното Ц. е била осъдена да заплати на К. Ат. А. от гр. П. сума в размер на 28 892.50 лв., дължима по издаден от нея запис на заповед от 4. Х.2000 г. с падеж 31.І.2002 г., а също и 1 155.70 лв. съдебно-деловодни разноски. Оплакванията на касаторката са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение, като в насока на последното се релевират и трите касационни отменителни основания, визирани в текста на чл. 281, т. 3 ГПК: необоснованост, незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо приложното поле на касационното обжалване, Ц. се позовава на кумулативното наличие на алтернативно дадените основания по т.т. 1 и 3 от текста на чл. 280, ал. 1 ГПК, прилагайки в потвърждение на първото от тях решение № 2* от 30.ІХ.1964 г. на ВС, І-во г.о., постановено по гр. д. № 1286/64 г. /Сб. СП на ГК на ВС на НРБ за 1965 г./, а също и решение № 1* от 30. ХІ.2000 г. на ВКС, V-то г.о., постановено по гр. д. № 1305/2000 г. /публикувано в сп. „Т”, кн. 6 за 2000 г./.
Ответникът по касация К. Ат. А. от гр. П. в писмен отговор по жалбата на Ц. е ангажирал становище, че атакуваното от нея въззивно решение не попада в приложното поле на касационното обжалване.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар касационната жалба на Г. З. Ц. от гр. П. да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, тя не следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Съображенията за това са следните:
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката Ц. изобщо не е формулирала онзи съществен въпрос /бил той материалноправен или процесуалноправен/, по който счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и който едновременно с това да е релевантен не само за точното прилагане на закона, но в равна степен – и за развитие на правото. Без тази базисна предпоставка обаче, наличието на нито едно от възможните три основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваващи приложното поле на касационното обжалване, обективно не може да бъде обсъждано. Твърденията и по четирите пункта на въпросното изложение са по съдържание такива за допуснати от въззивния съд съществени нарушения и на съдопроизводствени правила, и на материалния закон, т.е. представляват касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, преповтарящи наведените в самата касационна жалба. Поради това с тях не може самостоятелно да се аргументира доколко атакуваното от Ц. въззивно решение попада в приложното поле на касационната обжалване.
В заключение, неоснователно е и началното оплакване за недопустимост на постановения от въззивната инстанция съдебен акт по съществото на спора. Произнасянето по съществен въпрос, което разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК принципно предпоставя, означава, че това е могло да стане във формата на процесуално допустимо решение. В случая, като постановено по специалния иск с правно основание чл. 534, ал. 1 ТЗ, който няма субсидиарно естество, обжалваното от Г. З. Ц. решение № 181 на Пловдивския апелативен съд от 21.VІІ.08 г., постановено по гр.д. № 853/07 г., представлява валиден и допустим съдебен акт по съществото на облигационния спор.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 181 на Пловдивския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 21.VІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 853/07 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Диспозитив на определението на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 500 по описа за 2008 г.