О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 471
София, 29.09.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 433 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на „Ф” А. – гр. Д. с вх. № 1945/4.VІ.2009 г., подадена против определение № 145 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 8.V.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 256/09 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на това търговско д-во срещу първоинстанционното прекратително определение № 114 на ОС-гр. Велико Т. от 9.ІІІ.2009 г. по гр. д. № 143/09 г. – за оставяне без разглеждане /като процесуално недопустима/ жалбата на същия търговец срещу действия на ЧСИ Д. Б. по изп. дело № * обективирани в отказа му да присъедини този търговец като взискател по делото.
С оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ търговецът-частен касатор претендира да бъде отменено обжалваното въззивно определение, както и потвърдено с него прекратително определение на първостепенния окръжен съд, а също и отказа на частния съдебен изпълнител да го присъедини като взискател по горепосоченото изп. дело.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор „Ф” А. – гр. Д. обосновава приложното поле на касационното обжалване с това, че ако ВКС „вземе становище ще се произнесе за развитие на правото, което ще е от съществено значение не само за настоящия казус, на и за много други идентични, защото те не са рядкост, а и особено сега в момент на световна финансова криза, при която не всички длъжници ще са в състояние да покриват задълженията си към своите кредитори”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Великотърновския апелативен съд, частната касационна жалба на „Ф” А. – гр. Д. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните:
Търговецът-частен касатор не обосновава допустимост на факултативно осъществяваният от ВКС инстанционен контрол в нито една от възможните три хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК. Вместо посочването на конкретен въпрос /бил той материалноправен или процесуалноправен/, по който въззивният съд се е произнесъл с атакуваното определение, процесуалният представител на „Ф” А. – гр. Д. навежда доводи на плоскостта на интереса на търговеца от разглеждане на частната му жалба по същество от състав на ВКС, без обаче да е мотивирал дали е налице неяснота или непълнота на конкретна правна разпоредба, което да налага тълкуването й това да е от значение едновременно и за точното прилагане на закона, и за развитие на правото.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 145 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от з.з. на 8.V.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 256/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. търг. дело № 433 по описа за 2009 г.
Диспозитив на определението на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по ч. т. д. № 298 по описа за 2008 г.