О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 381
София, 18,05, 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………..………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1005 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 5761/17.VІІ.2009 г. на А. С. В. от с. Л., община-гр. Никопол, област П. , подадена против решение № 650 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 12.VІ.2009 г., постановено по гр. д. № 1778/08 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на Софийския ОС, ГК, 9-и с-в, от 19.VІ.2008 г. по гр. д. № 186/08 г. С последното, като неоснователен и недоказан, е бил отхвърлен отрицателният й установителен иск с правно основание по чл. 254 ГПК /отм./, предявен против И. Хр. М. от гара Л. , Софийска област за признаване за установено, че тя не му дължи сума в размер на 23 428 лв. по издаден от нея на датата 18. Х.2002 г. запис на заповед.
Оплакванията на касаторката А. С. са за необоснованост и нарушение на материалния закон, поради което тя претендира касирането на атакуваното въззивно решение и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който нейния отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./ да се уважи, като и да й бъдат присъдени всички направени в инстанциите съдебно-деловодни разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от процесуалния й представител по пълномощие адв. И от адвокатското д-во „Й”-гр. Плевен, касаторката обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че въззивният съд се е произнесъл „по съществен материалноправен спор”, който бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, проявяващ се „в масовото приложение на записа на заповед в отношенията между обикновени физически лица и търговци”, без обаче първите да са добре запознати с неговото действие, така че при плащане на задълженията си „поради една или друга причина не успяват да се сдобият с документа и да го унищожат или да отбележат върху него, че задължението е платено”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация И. Хр. М. от гара Л. , Софийска област писмено е възразил чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. А от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на изложените в жалбата на С. оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Софийския апелативен съд, касационната жалба на А. С. В. от с. Л., община-гр. Никопол ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСТГК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практиката или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството или в обществените условия, а за развитие на правото същият би се явил от значение, когато законите са непълни, неясни или противоречиви – за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и в обществените условия промени. Така предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК относно приложно поле на касационното обжалване представлява едно общо основание за неговата допустимост, което ще е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
Не е налице изменение в законодателството или в обществените условия досежно записа на заповед, тъй като настоящата правна уредба на този вид абстрактни правни сделки в чл. 535 и сл. ТЗ не разкрива същностни разлики с уредбата по чл. 370 – 405 /отм./ ЗЗД, която е действала в периода 1950-1996 г., респ. с реда по чл. 237 б. „е”, предл. 1-во ГПК /отм./ и с действащия такъв по чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК за снабдяване с изп. лист въз основа на запис на заповед срещу издателя му – независимо от това дали последният е физическо лице или търговец. Неосведомеността на издателите на такава ценна книга за правата им по чл. 78 ЗЗД не попада сред хипотезите по т. 3 та чл.280, ал. 1 ГПК и в този смисъл изложението на С. не обосновава приложно поле на касационното обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 650 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 12.VІ.2009 г., постановено по гр. д. № 1778/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2