О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
София, 11.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 668 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1658/18.VІІІ.2008 г. на Е. Х. Й. Х. с фирмата „Х” със седалище в с. Р., община Ч. бряг, която е била подадена чрез процесуалния му представител адв. Д от АК П. против решение № 189 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 7.VІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 280/08 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 128 на Плевенския ОС от 18.ІІІ.2008 г. по т. д. № 69/07 г. С последното, като неоснователни и недоказани, са били отхвърлени обективно съединените искове на ЕТ-настоящ касатор с правно основание по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и съответно по чл. 254 ГПК /отм./, предявени срещу „Ч” ЕООД-гр. Варна, от които първият за прогласяване нищожността на издадения от Е. в полза на търговското д-во запис на заповед от 31.V.2006 г. /с падеж 2 месеца по-късно/ за сума в размер на 58 700 лв., а оттам – и за недължимостта на последната, присъдена по реда на чл. 237, б. „е” ГПК /отм./ по ч. гр. д. № 1674/06 г. по описа на РС-гр. Добрич, ведно с лихва и съдебно-деловодни разноски.
Оплакванията на ЕТ-касатор са както за необоснованост, така и за незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение: отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 3-то и 1-во ГПК. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който и двете установителни претенциите на Е. срещу „Ч” ЕООД-гр. Варна да бъдат уважени.
Обосновавайки приложното поле на касационното обжалване в краткото си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от процесуалния му представител адв. Д. Д. от АК- П. , Е. Х. Х. от с. Р., община Ч. бряг, изтъква, че неправилността на атакуваното въззивно решение се дължала освен на необоснованост и нарушаване на материалния закон, още и на допуснати от Великотърновския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила /допълнително въведено отменително основание по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК/. Позовавайки се на „противоречива практика на съдилищата при решаване на делата по сходни казуси”, ЕТ-касатор поддържа, че били налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното от него въззивно решение.
Ответното по касация „Ч” ЕООД-гр. Варна писмено е възразило по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК чрез процесуалния си представител адв. Р от АК- В. както по допустимостта на касационното обжалване на атакуваното с жалбата на Е. въззивно решение, така и по основателността на изложените в последната оплаквания за наличие на две /от общо трите/ касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар касационната жалба на Е. Х. Х. от с. Р., община гр. Ч. бряг да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е била подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Великотърновския апелативен съд, тя не следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Съображенията за това по-конкретно са следните:
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК ЕТ-касатор не е посочил главното основание, обосноваващо наличието на приложно поле на касационното обжалване: същественият въпрос /бил той материалноправен или процесуалноправен/, по който въззивният съд да се е произнесъл и същевременно той да е решаван противоречиво от съдилищата в Републиката /вкл. и от отделните състави на ВКС до 1.ІІІ.2008 г., респ. от тези на ВС – до 1996 г./. Без този съществен въпрос да е надлежно формулиран в нарочното изложение, проверката за наличието на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, отнасяща се до приложното поле на касационното обжалване, е обективно невъзможна. Едновременно с това поддържаната от касатора теза за „противоречива практика на съдилищата при решаване на делата по сходни казуси”, не е била подкрепена с конкретно посочване на отделни, влезли в сила разноречиви съдебни решения. От процесуално гледище недопустимо е също така в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК да се навеждат допълнително касационни отменителни основания по чл. 281 ГПК, които не са били надлежно въведени в самата касационна жалба, която, съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за редовността й, задължително трябва да съдържа освен другите си законоустановени реквизити, още и „точно и мотивирано изложение на касационните основания”.
С оглед всичко изложено се налага извод, че касационната жалба на Е. Х. Й. Х. , действащ с фирмата „Х” със седалище в с. Р., община Ч. бряг, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 189 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 7.VІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 280/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2