О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
София, 15,06,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесет и първи май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 322 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 – във вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 8480/8.ІІ.2010 г., подадена от И. П. В. от София против определение за разноски на СГС, ГК, с-в ІV-Г от з.з. на 9. Х.2009 г. по гр. д. № 3476/08 г., постановено „по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК”/отм./, към която дата осъденият да заплати на ЗАД „Б” – София сума в размер на 515 лв. негов баща П, с ЕГН **********, бил вече починал – събитие, което видно от приложения към ЧЖ препис-извлечение от акт за смърт № 42/27.ІІІ.2009 г., било настъпило на 26 март 2009 г. От приложеното към същата ЧЖ удостоверение за наследници №/21. ХІІ.2009 г. на С. община, р-н „О”, кметство „Г” е видно, че след смъртта си на горепосочената дата П. К. В. е оставил за свои наследници по закон трима: първоначалния частен жалбоподател и негов син И. Пл. В. , както и преживялата съпруга М дъщеря си С. П. П. – всички от гр. С., кв. Горна баня, ул. „Л” № 17, бл. 63, вх. „А”, ап. № 12. Последните двама са били конституирани като частни жалбоподатели с определение на СГС от 4.І.2010 г.
Единственото оплакване в частната жалба на законните наследници е за недопустимост на определението, постановено „в пр-во по чл. 192, ал. 4 ГПК” /отм./: защото с него всъщност бил осъден покойник, т.е лице лишено от процесуална правоспособност и дееспособност.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба застрахователно акционерно д-во „Б” – София писмено е възразило чрез процесуалния си представител адв. З от САК, че макар твърденият в жалбата факт да е верен, същата следвало да се третира като молба до СГС от наследници на осъден ответник за поправка на очевидна фактическа грешка.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и от надлежно конституирана по реда на чл. 120 ГПК /отм./ страна, частната жалба на И. П. В., М. Ив. В. и С. П. П. – тримата от гр. С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е основателна.
При условията на чл. 219, б. „б., изр.1-во, предл. 1-во ГПК /отм./ първоинстанционното осъдително решение на Софийския районен съд, ГК, 53-и с-в, от 25.VІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 1209/08 г., е влязло в сила на 6. Х.2008 г., когато е изтекъл 14-дневният преклузивен срок по чл. 197 ГПК /отм./ за неговото обжалване пред въззивната инстанция. Съгласно чл. 220, ал. 1 ГПК /отм./, влязлото в сила решение е задължително „за страните и техните наследници” и правоприемници, за съда който го е издал, „и за всички други съдилища” и учреждения в Републиката.
Ноторно е, че това приемство в правните последици на приключен /с влязло в сила решение/ процес е различно от приемството във висящ процес, когато една от страните по него бива заместена с друга страна, която го продължава, като остава обвързана от положението, в което делото се е намирало в деня на заместването.
В процесния случай, тъй като не се касае до оттегляне на подадената от ответника въззивна жалба, а до констатирано просрочие на същата, решението на СРС е влязло в сила не от деня на определението, с което се прекратява неправилно учреденото от този съд въззивно пр-во пред СГС /20 май 2009 г./, а когато е изтекъл срокът по чл. 197 ГПК /отм./ за обжалването на това първоинстанционно решение пред въззивна инстанция, т.е. на 6. Х.2008 г.
Производството, по реда на което е било постановено атакуваното с настоящата частна жалба определение, не би могло да е такова по чл. 192, ал. 4 ГПК, защото присъдените с него в полза на застрахователя разноски в размер на изплатения хонорар за един а. , са по повод връчването на препис от една неправилно приета от СРС за разглеждане въззивна жалба /арг. чл. 201, ал. 1 ГПК – отм./: при очевидните данни за просрочието й. Не е било възможно – при констатираното съвпадане на датата на изготвянето й с тази на регистрацията й в деловодството на първостепенния съд, следващи с три дена изтичането на преклузивния 14-дневен срок по чл. 197 ГПК /отм./, обосновано да се предполага, че същият би се оказал спазен, ако въпросната жалба е била подадена по пощата. Неправилното администриране от страна на състава на СРС на просрочена въззивна жалба, т.е. такава срещу влязло в сила първоинстанционно решение, не следва по никакъв начин да ангажира отговорността на подателя й за разноски, направени от насрещната страна в несъстояло се въззивно пр-во, толкова повече, че процесуалният представител на въззиваемия застраховател е могъл, но не е възразил срещу просрочието на подадената от ответника по исковете му въззивна жалба. Меродавно е, че връщането на просрочената въззивна жалба заличава с обратна сила процесуалните действия по администрирането й като „приета” от първостепенния съд. Ето защо важи принципът, че извън хипотезите на чл. 64 ГПК /отм./, всяка страна понася направените от нея разноски, а конкретния случай хипотезата на чл. 64, ал. 3 ГПК /отм./ не е била налице, защото протоколното определение на въззивния съд от 20.V.2009 г. „за връщане на въззивната жалба” има естеството на последващо разпореждане по чл. 200 ГПК /отм./, което първостепенният съд е пропуснал своевременно да постанови.
В заключение, недопустимо е било обжалваното определение на СГС да може да се постанови в производство „по чл. 192, ал. 4 ГПК” /отм./, защото към датата 20.V.2009 г., когато уважената претенция на застрахователното д-во за разноски е била за първи път заявена, вече са били изминали повече от 2 месеца от влизане на първоинстанционното решение в сила, т.е. такава претенция е била предявена извън законоустановения преклузивен срок, а и пред ненадлежния съд. От друга страна, последната дори не е имала за свой предмет „изменение на постановеното решение в частта му за разноските”, а при жалба, която поради просрочието си е била изначално лишена от суспенсивен ефект, присъждането на разноски в полза на насрещната страна означава да й се признае деволутивен ефект, който обаче е винаги само функция от наличието на първия.
С оглед изложеното обжалваното определение на СГС за разноски ще следва де се обезсили като процесуално недопустимо, а молбата на застрахователното д-во за присъждането им – да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА определението на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Г, от з.з. на 9. Х.2009 г., постановено по гр. д. № 3476/08 г. след прекратяване на въззивното пр-во по това дело на 20.V.2009 г., поради просрочие на въззивната жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на ЗАД „Б” – София за присъждане на разноски в размер на платено възнаграждение за един а. в размер на 515 лв. /петстотин и петнадесет лева/, като направени в пр-вото по гр. д. № 3476/08 г. по описа на СГС, ГК, с-в ІV-Г, от 20.V.2009 г., приключило с връщане на въззивната жалба като просрочена.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 2