О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 500
София, 24.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шести юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 326 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 36440/20. ХІІ.2008 г. на С. община, подадена чрез процесуалния й представител гл. юрисконсулт Д. Н. Н. , против въззивното решение на СГС, ГК, с-в ІV-В, от 24. ХІ.2008 г., постановено по гр. д. № 1429/08 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на Софийския районен съд, ІІ ГК, 77-и с-в, от 11. ХІІ.07 г. по гр. д. № 14776/07 г. С последното, като неоснователен и недоказан, е бил отхвърлен иска на С. община с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. І-во ЗЗД във вр. чл. 41, ал. 2, изр. 1-во ЗППДОбП /отм./, предявен срещу Е. „Й”, Л. Б. В. и „С” О. – всички от София, с предмет прогласяването за нищожен на сключеният в нотариална форма договор за продажба на едно приватизирано заведение за обществено хранене между двете физически лица-ответници /в качеството им на съпрузи и продавачи/, от една страна, както и на търговското д-во, действало като купувач – от друга.
Оплакванията на касатора С. община са за необоснованост и за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение на СГС, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който положителният установителен иск да се уважи като бъде прогласена нищожността на процесната разпоредителна сделка /процесната продажба от 25.08.2006 г./, като в резултат бъдат присъдени в полза на общината и всички направени в инстанциите съдебно-деловодни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В инкорпорираното в текста на жалбата свое изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо приложно поле на касационното обжалване, касаторът С. община п., че с обжалваното въззивно решение СГС – в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, изразена в Р. № 382/26.V.2006 г. по т.д. № 712/05 г. на І-во т.о., се е произнесъл по материалноправен въпрос, свеждащ се до темпоралното действие на установеният в текста на чл. 41, ал. 2 ЗППДОбП запрет в 5-годишен срок от изплащането им общински предприятия и особени обекти от тях да може да се продават или включеното в тях имущество да се използва за обезпечение: при извършена вече след отмяната на същия материален закон, но преди изтичане срока на забраната, продажба на приватизирания обект, но при влязъл междувременно в сила Закон за приватизация и следприватизационен контрол (основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК).
Т. ответници по касация: Е. Й. Г. В. , Л. Бл. В. и „С” О. – всички от София, не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията в жалбата, подадена от С. община.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на С. община с. да се преценява като процесуално допустима.
С. , че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, поради което достъпът до него на касатора С. община с. да бъде отказан, са следните:
Обсегът на обосноваващата приложно поле на касационното обжалване предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, на която касаторът С. община в случая се позовава, е дефиниран в мотивите към решение № 4 на конституционния съд на Републиката от 16 юни 2009 г., постановено по конст. дело № 4/09 г. Така в понятието „практика на ВКС” се включва: 1. всеки акт на съда, който съдържа тълкуване на нормативен акт, относим към конкретното дело; 2. множество от съдебни актове, които съдържат съвпадащо тълкуване на една и съща разпоредба (трайна и повтаряща се съдебна практика), и 3. тълкувателни решения на ВКС (официално съдебно тълкуване на нормативния акт). Видно от приложеното към изложението на настоящия касатор решение № 382 от 26.V.2006 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по т.д. № 712/05 г., е, че то се отнася до съвсем различна хипотеза, в която продажбата на приватизиран общински обект е била извършена при действието на ЗППДОбП, но и преди още цената по приватизационната /придобивна за разпоредилият се/ сделка да е била окончателно платена. Същевременно не е известна практика на ВКС, според която продажби на приватизирани обекти да са били преценявани като нищожни правни сделки, сключени в противоречие с изричния запрет на чл. 41, ал. 2 ЗППДОбП /отм./, независимо, че са били извършени след отмяната на този закон с § 12 от ПЗР на закона за приватизация и следприватизационен контрол ( О. ДВ, бр. 28 от 19.ІІІ.2002 г.). Напротив, константната практика на ВКС е категорично в смисъл, че по искове с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. І-во ЗЗД, валидността на правните сделки се преценява с оглед това противоречат те на закон, който е бил в сила към момента на извършването им. В този смисъл Р. № 2* от 30. ХІ.1984 г. на ВС на НРБ по гр.д. № 143-ІІ/84 г. на І-во г.о. (Сб. СП на ВС на НРБ, ГК за 1984 г., пор. № 30, на стр. 43).
С оглед изложеното се налага извод, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното от С. община в. решение на Софийския градски съд.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-В от 24. ХІ.2008 г., постановено по гр. д. № 1429/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 326 по описа за 2009 г.