О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
София, 20.11.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и осма година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 313 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро във вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на „И” А. – София /по-нататък Б. /, подадена против определение № 223 на състав на ВКС, ТК, І-во т.о. от датата 7. Х.2008 г., постановено по т. д. № 198/08 г., с което е била оставена без разглеждане молбата на Б. от датата 5.ІХ.2008 г., съдържаща искане за спиране на изпълнението на определение № 530/20.VІІІ.2008 г. на Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 828/08 г., с което е било спряно изпълнението на решение № 37 на Смолянския окръжен съд от 17.VІ.2008 г. по т.д. № 104/05 г., постановено по реда на чл. 710 и сл. ТЗ съответно в частите: 1/ За обявяване на длъжника „Р” АД-гр. Смолян в несъстоятелност; 2/ Досежно постановеното прекратяване дейността на предприятието на този длъжник; 3/ Досежно постановените обща възбрана и запор върху имуществото на същия длъжник; 4/ Досежно прекратяване правомощията на органите на А. – длъжник; 5/ Досежно постановеното започване на осребряването на имуществото му, включено в масата на несъстоятелността и разпределението на осребреното имущество и 6/ Досежно задължаването на длъжника „Р” АД-гр. Смолян да впише към фирмата си добавката „в несъстоятелност”.
Оплакванията на Б. жалбоподател са за необоснованост и незаконосъобразност на постановеното от ВКС определение в производство по чл. 277 ГПК. Поради това се претендира отменяването му и постановяване на друго, от настоящия състав на ВКС, с което да бъдело спряно изпълнението на Определение № 530 на Пловдивския апелативен съд от 20.VІІІ.2008 г.
В своя писмен отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба „Р” АД-гр. Смолян ангажира становище, че изложените в нея оплаквания са изцяло неоснователни и поради това тя следвало да бъде оставена без уважение. Инвокиран е довод за това, че е недопустимо да се иска спиране изпълнението на съдебен акт, който сам по себе си не е изпълняем, защото с него е постановено спиране изпълнението на друг – подлежащ на незабавно изпълнение акт на съда по чл. 613 ТЗ: решението му по чл. 710 и сл. ТЗ.
В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че частната жалба на „И” А. – София е постъпила в преклузивния срок по чл. 275 ГПК и е била подадена от надлежна страна в предходното производство пред ВКС, счита, че тя ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба на Б. е неоснователна.
Атакуваното с настоящата частна жалба определение на ВКС е по естеството си преграждащо по-нататъшния ход на делото, образувано по отделното искане на Б. за спиране на едно вече обжалвано от нея пред ВКС определение на Пловдивския апелативен съд, с което последният е допуснал частично спиране на решение на Смолянския ОС, постановено по реда на чл. 710 и сл. ТЗ. Съгласно чл. 277 ГПК, когато в закон не е предвидено друго, съдът по частната жалба разполага с възможността да спре производството или изпълнението на атакуваното пред него определение – до решаването на частната жалба, „ако прецени това за необходимо”. Преценката на сезираният с частната жалба съд обаче имплицитно предпоставя, че обжалваното пред него определение е от категорията на тези, имащи изпълнителна сила. В обратната хипотеза, когато то не е скрепено с такава, въпросната преценка няма място и затова искането за спиране се явява недопустимо: то е лишено от своя специфичен предмет. Съгласно чл. 714 ТЗ с изпълнителна сила се ползва решението на Смолянския ОС, постановено по реда на чл. 710 и сл. ТЗ, но същото това „незабавно изпълнение” частично е било осуетено с определението на Пловдивския апелативен съд, чието спиране – на свой ред – се претендира впоследствие от Б. частен жалбоподател. При очевидността на положението, че не може да има изпълнителна сила съдебен акт, с който присъщата такава на друг, постановен от долустоящ съд, временно и частично се препятства, постановеното от ВКС определение за оставяне без разглеждане искането на Б. е правилно /законосъобразно/. Не се установява фактическите констатации на състава на ВКС, постановил атакуваното в настоящето пр-во определение да са били опорочени вследствие грешки при формиране на вътрешното му убеждение, които да са се проявили в насоки, ненормирани от закона: като нарушаване правилата на формалната логика, тези на емпиричното познание въобще и пр. Напротив, разрешението в обжалваното понастоящем определение на състав на ВКС е логически издържано, защото ако е резонно да се иска възобновяване на едно спряно производство, ad absurdum е искане като това на Б. жалбоподател за „спиране на спирането” на едно следващо пряко от закона /чл. 714 ТЗ/ незабавно изпълнение. В заключение, неоснователно е и оплакването на частния жалбоподател за необоснованост на атакуваното в настоящето производство определение на състав на ВКС.
Мотивиран от горното настоящият състав на Върховния касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 223 на състав Върховния касационен съд на Републиката, ТК, Първо отделение, от 7. Х.2008 г., постановено по т. д. № 198/08 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по ч. т. д. № 313 по описа за 2008 г.