О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 516
София, 09.09.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 363 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1718/4.ІІІ.2009 г. на „А” О. – София, подадена чрез процесуалния му представител по адв. Д от САК, против онази част от решение № 164 на Софийския апелативен съд, ГК, 3-и с-в от 26.І.09 г., постановено по гр. д. № 326/08 г., с която е било потвърдено първоинстанционното решение № 23 на СГС, ТК, с-в VІ-7, от 21. ХІ.2008 г. по гр. д. № 602/06 г. – за частично отхвърляне на всеки един от двата обективно кумулативно съединени иска на търговеца-настоящ касатор с правно основание по чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД: първият за разликата от 134 962.26 лв. и до предявеният му размер от 311 000 лв., а вторият /за неустойка/ – за разликата от 9 342.16 лв. и до предявения му размер от 22 080 лв.
Оплакванията на касатора „А” О. – София са за постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част при пороци, обективиращи приложението и на трите касационни отменителни основания по текста на чл. 281, т. 3 ГПК. Независимо от наведеният довод за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила, този търговец претендира като последица от касирането му, постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който обективно съединените му два облигационни иска срещу „БТК” АД-София да бъдат уважени изцяло, в предявените им по делото размери, вкл. и ведно с присъждане на всички направени от него в трите инстанции съдебно-деловодни разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК по обосноваване приложно поле на касационното обжалване при наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторът „А” О. – София поддържа, че с атакуваната отхвърлителна част на постановеното от него решение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за доказателствената стойност на нотариалната покана, когато тя не е била надлежно оспорена като писмено доказателство, а също и по материалноправния въпрос дали при извършени от едно лице действия от името на търговец, но без представителна власт за това, е необходимо изрично последващо, потвърдително волеизявление от страна на този търговец, за да е валидна сключената от негово име сделка. И двата въпроса били решени в противоречие с практиката на ВКС, изразена съответно в Р. № 159/14.ІІ.1955 г. на ВС, ІІ-ро г.о. по гр.д. № 578/1955 г. и в решение № 202/31.V.2007 г. на ВКС, ТК, І-во отд. по т.д. № 649/06 г. Наред с това както процесуалноправния, така и материалноправния въпрос, релевирани от касатора в нарочното му изложение, били релевантни не само за точното прилагане на закона, но и от значение за развитие на правото въобще.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Българска телекомуникационна компания” АД-София, като п. в процеса на „Б” ЕООД-София в резултат от вливане на последното в това акционерно д-во, писмено е възразило чрез процесуалния си представител юрисконсулт Й. М. С. както по основателността на оплакванията в жалбата, подадена от „А” О. – София, но така също и по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на „А” О. – София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
По отношение представената за първи път пред въззивната инстанция двуезична нотариална покана, с която настоящият касатор бил поканил ответното по исковете му „Б” ЕООД-София, представлявано от изп. директор Р, да му изплати в едномесечен срок уговореното възнаграждение от 159 000 евро за изготвените 159 бр. комплексни доклада, САС е приел, че макар от нотариалното удостоверяване да е било видно, че същата покана била връчена на адвокат Е, действаща като представител „на БТК”, възложителят по процесния договор за изработка по това време е бил отделно от този фактически получател негово дъщерно д-во, което е самостоятелно юридическо лице: „Б” ЕООД-София. С оглед тази констатация крайният извод на инстанцията е в смисъл, че въпросната покана е била връчена, но не на лицето, до което е била адресирана.
Възможността за такава преценка е произтичала директно от правомощията на САС по чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК /отм./, като решаващ съд, да цени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение, както и да основе своя акт по съществото на спора върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Точно защото като вид нотариално удостоверяване поканата по чл. 488 ГПК /отм./ представлява официален свидетелстващ документ досежно факта „че е била съобщена на лицето, до което се отнася”, САС е бил в правото си да установи, че това в случая не е било сторено – при установената липсата на други доказателства по делото за упълномощаването на адвокат Е от страна на изп. директор Р да представлява и ответното по исковете на касатора „Б” ЕО. – София, наред с „БТК” А. – София /в което след датата 13.І.2009 г. първото се е вляло/. Поради това, че при преценката на САС, че нотариалната покана е била връчена, но на различно от нейния адресат лице, не се касае „до приемане на обратното на съдържащите се в него обстоятелства”, позоваването на практика на ВКС, изразена в Р. 159/14.ІІ.1955 г. по гр.д. № 578/1955 г. на ІІ-ро г.о. на ВС, е напълно неотносимо към обосновката за наличие приложно поле на касационното обжалване по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК: не се разкрива противоречие между приетото от въззивния съд досежно доказателствената стойност на процесната нотариална покана от 19. ХІІ.2005 г. – като официален свидетелстващ документ за връчването й на упълномощен представител на „БТК” А. – София /д-во различно от ответното по делото „Б” ЕООД/ и цитираното решение на отделен състав на тогавашния ВС /до 1996 г./. Ще следва същевременно да се отбележи, че е недопустимо тезата на касатора за наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК относно приложно поле на касационното обжалване, да се аргументира с практика вместо на ВКС – на ВАС, каквото е цитираното в изложението О. № 10204/25. Х.2007 г. по адм. дело № 10152/07 г. на V-то отд. на този съд, неподлежащо поради това на обсъждане.
На второ място, не се констатира противоречие на въззивното решение в обжалваната негова отхвърлителна част с практиката на ВКС и по релевирания от касатора материалноправен въпрос, който се свежда до прилагане на материалния закон /чл. 301 ТЗ/, без обаче подобна хипотеза да е била в действителност налице. Въз основа на цялостно обсъждане на събраните в двете инстанции доказателства САС е могъл да установи, че липсват такива досежно „узнаването” от страна на ответното „Б” ЕО. – София, че са изготвени и останалите 87 комплексни доклада, като част от поръчката по договора от 5.ІV.2005 г. Докато презумпцията по чл. 301 ТЗ изрично предпоставя узнаването от страна на търговеца, от чието име едно лице е действало без представителна власт, все пак да се е състояло към даден конкретен момент. В случая, както касаторът сочи в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доказано липсвало волеизявление за противопоставяне след връчване на нотариалната покана на лице без представителна власт по отношение търговеца-ответник „Б” ЕО. – София. Но причината за това е точно в липсата на узнаване на това връчване от страна на изп. директор на същия този ответник по касация – до извършеното на 13.І.2009 г. негово вливане в дружеството-майка „БТК” А. – София.
С оглед изложеното се налага извод, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното от „А” О. – гр. С. въззивно решение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 164 на Софийския апелативен съд, ГК, 3-и с-в, от 26.І.2009 г., постановено по гр. д. № 326/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 363 по описа за 2009 г.