О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
София, 02.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и първи май през две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 148 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 121 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 4875/16. ХІ.2008 г. на Х. Д. А. и Б. А. А. – двамата от гр. В., подадена срещу определение № 402 на Варненския апелативен съд, ГК, от з.з. на 20. Х.2008 г., постановено по ч. гр. д. № 408/08 г., с което, като родово компетентен първоинстанционен съд, който да се произнесе по съществото на исковете, предявени от Н. М. К. П. и Р. Д. П. срещу двамата частни жалбоподатели и ответното „С” холдинг” АД-гр. Варна досежно прогласяване нищожността на два извършени в нотариална форма договора – съответно за замяна и за продажба на ид. части от недвижим имот на нотариуса С. Д. /рег. № 363/, е бил определен Районен съд – гр. В..
Е. оплакване на частните жалбоподатели Х. и Б. А. от гр. В. е за незаконосъобразност на атакуваното определение на Варненския апелативен съд относно подсъдността, като се инвокират доводи, че ако цената на всеки един от съединените искове би била надлежно определена, вкл. и по правилото на чл. 70, ал. 1 във вр. чл. 104, т. 4 ГПК, апелативният съд би достигнал до извод, че в действителност родово компетентният да се произнесе по тях – като първа инстанция, е всъщност не районният, а окръжният съд в гр. В..
В своя писмен отговор по частната жалба на А. ответникът-ищец Р. Д. П. от гр. В. е изразил становище, че развитото в нея оплакване за незаконосъобразност на определението на Варненския апелативен съд относно подсъдността е неоснователно, тъй като то е в съгласие с правилото на чл. 69, ал. 1, т.т. 4 и 2 ГПК за определяне цената на всеки иск, отнасящ се до съществуването на договор, чиито предмет са вещни права върху имот: данъчната оценка на вещното право.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна /заинтересувана/ страна по смисъла на чл. 121 ГПК, частната жалба на Х. и Б. А. от гр. В. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е основателна.
Неоснователен е инвокираният от частните жалбоподатели А. от гр. В. довод, че в случая приложение следвало да намери правилото на чл. 70, ал. 1 ГПК за служебно определяне цената на съединените искове от съда, което било от значение за преценката кой е родово компетентният първоинстанционен съд. Напротив, тъкмо защото не се поставя въпрос за „несъответствие между указаната цена /на исковете/ с действителната” такава, приложение ще следва да има единствено разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т.т. 4 и 2 ГПК. Очевидно погрешна обаче е фактическата констатация на Варненския апелативен съд, че предявените в условията на кумулативно съединяване срещу тримата ответници искове на Н. и Р. П. от гр. В. били само техните две установителни претенции с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 2 ЗС правото на ретракт се упражнява чрез иск, който по правното си естество е конститутивен. Видно от петитума на исковата молба с вх. № 6692/25.ІV.2008 г. по описа на регистратурата на РС- В. , е, че ищците П своевременно /в пределите на двумесечния срок от момента на извършване на замяната и на продажбата/ са упражнили правото си на изкупуване по отношение на „замененото и продаденото по двата договора”, чиято валидност едновременно с това са оспорили. Следователно предмет на исковото пр-во по гр.д. № 3099/08 г. е разглеждането и произнасянето по същество на общо три искови претенции, предявени в условията на кумулативно съединяване: два отделни установителни иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, чиято цена не надхвърля данъчната оценка на недвижимостите, предмет на разпореждане по двата нотариални акта /с пор. №№ 104 и 109/, а именно 19 242.44 лв. В такъв размер обаче е и цената на третия /конститутивният/ иск по чл. 33, ал. 32 ЗС или общо цената на трите иска, определена съобразно чл. 72, ал. 1 ГПК е в размер на 38 484.88 лв. Следователно налице е била предпоставката по чл. 104, т. 4 ГПК, според която делото е било подсъдно на окръжен съд като първа инстанция.
С оглед изложеното атакуваното определение на Варненския апелативен съд относно подсъдността ще следва да бъде отменено, като спорът бъде изпратен за разглеждане на Варненския ОС.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 402 на Варненския апелативен съд, ГК от з.з. на 20. Х.2008 г., постановено по ч. гр. д. № 408/08 г.
ОПРЕДЕЛЯ по правилата за родовата подсъдност като компетентен да разгледа и се произнесе КАТО ПЪРВА ИНСТАНЦИЯ по съществото на трите кумулативно съединени иска на Н. и Р. П. от гр. В., предявени срещу Х. и Б. А. както и срещу „С„Константин и Е. ” холдинг” АД – всички от същия град , ОКРЪЖНИЯТ СЪД В ГР. ВАРНА.
И з п р а щ а делото на Варненския окръжен съд за по-нататъшни процесуални действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВСК, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. гр. д. № 148 по описа за 2009 г.