О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
София, 09,03,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 978 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 5912/22.VІІ.2009 г. на „Е” Е. – г. П., област Благоевград, подадена чрез процесуалния му представител адв. Т от САК, против онази част от решение № 172 на Софийския апелативен съд, ГК, 5-и с-в, от 12.VІ.2009 г., постановено по г. д. № 1110/08 г., с която, като неоснователен, е бил отхвърлен иска на това д-во с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД – във вр. чл.87, ал. 3 ЗЗД, предявен срещу „С” АД-София /в ликвидация/, чиито предмет е било връщането /на отпаднало основание/ на двата недвижими имота, прехвърлени на последното по реда на чл. 15 ТЗ.
Оплакванията на търговеца-касатор са за необоснованост, незаконосъобразност и за постановяване на въззивното решение в атакуваната негова част при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поради това се претендира касирането му в тази част и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който искът на касатора по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – във вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен срещу ответното „С” А. – София /в ликвидация/ да се уважи, вкл. ведно с присъждане на всички, направени в инстанциите съдебно-деловодни разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „Е” ЕООД-г. Петрич обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всичките алтернативно дадени предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, поддържайки, че с атакуваната отхвърлителна част на своето решение САС се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, оказали се решени в противоречие с практиката на ВКС. Първият от тях, който бил решен в противоречие не само с ТР № 79/1977 г. по гр.д. № 68/1977 г. на ОСГК на ВС на НРБ, но също и с постановките по т. 9 на ТР № 1/4.І.2001 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2000 г., както и на Р. № 977/10.V.1978 г. по гр.д № 512/76 г. на І-во г.о. на ВС на НРБ и съответно на Р. № 76/2.ІV2003 г. на 5-чл. с-в на ВКС по гр.д. № 467/02 г., се свеждал до неправилно приетото от въззивната инстанция, че процесните имоти не се владеят от ответното търговско д-во. Докато останалите процесуалноправни въпроси, съответно решени в противоречие с постановеното в осем акта на отделни състави на ГК на ВКС /респ. на ВС – до 1996 г./, издадени в периода 17.ІІІ.1977 г. – 3. ХІІ.2008 г., били: „свързани с нарушения на задълженията на съда по чл. 188 и чл. 189, ал. 2 ГПК /отм./”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „С” АД-София /в ликвидация/ писмено е възразило чрез процесуалния си представител адв. П от АК-Благоевград както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията, изложени в жалбата на „Е” Е. – София.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на „Е” ЕООД-г. Петрич, област Благоевград ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Дали процесните два недвижими имота, предмет на разваления договор по чл. 15 ТЗ, са се владеели реално от страна на ответното „С” А. – София /в Л./ или не, е по естеството си въпрос на фактическа констатация – с оглед данните по делото към датата на приключване на устните състезания пред въззивния съд, а не процесуалноправен въпрос, по който последният да се е произнесъл. Съдопроизводственото правило на чл. 121, ал. 1 ГПК /отм./ в пълна степен има отношение към процесуалните последици на уваженият /с влязло в сила решение/ конститутивен иск на настоящия касатор с правно основание по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. В конкретния случай търговецът-касатор изобщо не е формулирал съдържанието на нито един процесуалноправен въпрос, по който САС да се е произнесъл, в която и да е от трите възможни хипотези по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Освен, че не се навеждат доводи за наличието на последните предпоставки, които цитираният текст на процесуалния закон визира алтернативно, в изложението на касатора „Е” ЕООД-г. Петрич всъщност липсва посочване на главното основание за допустимост на касационното обжалване: релевантният за изхода на делото по иска с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД въпрос, включен в предмета на този облигационен /а не вещен/ спор, така както последният е бил индивидуализиран посредством основанието и петитума на исковата молба и обусловил в крайна сметка правната воля на САС, обективирана в атакуваната отхвърлителна част на неговото решение /арг.- задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС по тълк дело № 1/09 г./.
В заключение, недопустимо е отъждествяването на едно от трите касационни отменителни основания, това по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, с основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, което касаторът всъщност прави във втория абзац от изложението си, твърдейки, че другите процесуалноправни въпроси били „свързани с нарушения на задълженията на съда по чл. 188 и чл. 189, ал. 2 ГПК /отм./”. Като съществено нарушение на тези две съдопроизводствени правила от страна на въззивния съд последното би могло да е основание за касиране на решението му в атакуваната негова отхвърлителна част, но обективно не е годно да обоснове приложно поле на факултативно осъществяваният от ВКС инстанционен контрол по отношение на порочните въззивни решения.
С оглед всичко изложено не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваната отхвърлителна част от решение № 172 на САС, ГК, 5-и с-в, постановено на 12.VІ.2009 г. по гр.д. № 1110/08 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 172 на Софийския апелативен съд, ГК, 5-и с-в, от 12.VІ.2009 г., постановено по г. д. № 1110/08 г. В АТАКУВАНАТА МУ от „Е” Е. – г. П., с която е бил отхвърлен иска на това дружество с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД – във вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен срещу „С” АД-София /в ликвидация/ за връщането на два недвижими имота, чието прехвърляне е било предмет на разваления с влязло в сила решение двустранен договор по чл. 15 ТЗ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 978 по описа за 2009 г.