О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
София, 30.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 198 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 286, ал. 2 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частната жалба с вх. № 523/19.ІІ.2009 г. на С. Г. С. от гр. Л., област Велико Т. , подадена против разпореждането на съдия-докладчик от Великотърновския апелативен съд, ГК, постановено на 6.ІІ.2009 г. гр. д. № 456/2008 г., с което – в хипотезата на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК – е била върната касационната му жалба срещу постановеното по това дело въззивно решение № 277 от 8. ХІІ.2008 г.
Оплакванията на частния жалбоподател са както за незаконосъобразност, така и за постановяване на атакуваното разпореждане при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, поради което той претендира отменяването му, като същевременно настоящата инстанция се произнесе със своя съдебен акт и по допустимостта на касационното обжалване. Инвокирани са доводи, че върнатата на С. касационна жалба срещу въззивното решение всъщност била напълно редовна, доколкото отговаряла на изискванията по чл. 284, ал. 3, т 1 ГПК и затова следвало да й бъде даден ход за разглеждане по същество.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Великотърновския апелативен съд, частната жалба на С. Г. С. от гр. Л. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Осъществяваната от въззивната инстанция проверка по реда на чл. 285, ал. 1 ГПК за редовност на касационна жалба, която тя е задължена да администрира, не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност. Такъв контрол обаче ВКС осъществява в настоящето частно пр-во по чл. 286, ал. 2 ГПК – по повод последвалото връщане на касационната жалба като нередовна.
В конкретния случай частният жалбоподател напълно е игнорирал изпратеното му от Великотърновския апелативен съд съобщение за отстраняване в срок на констатирани нередовности по неговата своевременно подадена касационна жалба, изразяващи се в непосочването на кои точно решения на ВКС противоречи разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос досежно нищожността на процесните наемни договори. Това свое процесуално бездействие частният жалбоподател понастоящем обяснява с преценката си, че не е бил длъжен да цитира или представи онези решения на ВКС, за които счита, че представляват трайна практика, в противоречие с която е бил решен релевираният в изложението му материалноправен въпрос, който наред с това бил от значение както за точното прилагане на закона, но така също и релевантен за развитие на правото въобще.
Императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за изчерпателно излагане на основанията за допускане на касационното обжалване имплицитно предпоставя, че когато се релевира наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК това включва и конкретно посочване на всички онези решения на ВКС /на нормативно и казуално тълкуване/, които съставляват съдържанието на понятието „практика на ВКС”, както то е изяснено в мотивите към решението на Конституционния съд на Републиката по конст. дело № 4/2009 г. и се отнасят към въпроса /бил той материалноправен или процесуалноправен/, който е бил предмет на разрешаване с атакуваното въззивно решение. При съдържащата се в това решение констатация, че понастоящем липсва цялостно изградена национална база данни, обхващаща всички решения на ВКС и че издирването им представлява определена процесуална тежест за всеки касатор, без обаче последната да е противоконституционна, изводът който се налага е, че съобщеното по реда на чл. 285, ал. 1 ГПК изискване на въззивния съд към подадената от С. касационна жалба, не е било лишено от законово основание, а още по-малко то представлява израз на „разширително тълкуване на правомощията му”, както частният жалбоподател е поддържал.
С оглед изложеното частната жалба на С. Г. С. от гр. Л. ще следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането на съдията-докладчик от Великотърновския апелативен съд, ГК, постановено на 6.ІІ.2009 г. по гр. д. № 465/08 г., с което, на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, е била върната касационната му жалба срещу постановеното по това дело въззивно решение № 277 от 8. ХІІ.2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 198 по описа за 2009 г.