О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
София, 31.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети и втори февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 884 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 5188/29.VІ..2009 г. на Л. С. К. от София, подадена чрез процесуалните й представители по пълномощие Н. П. и д. К адвокати от САК, против решение № 417 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 8.V.2009 г., постановено по гр. д. № 2080/07 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 112 на Б. ОС от 16.VІІІ.2007 г. по гр. д. № 250/05 г. – за отхвърлянето му /като неоснователен/ на предявения от нея против „М” А. със седалище и адрес на управление в гр. Г. иск с правно основание по чл. 71 ТЗ, имащ за свой предмет установяване на членствените й права като акционер в това търговско д-во, произтичащи от извършено джиро на временно удостоверение № 11/15. ХІІ.2003 г. за прехвърляне на 40 бр. обикновени поименни акции с право на глас в неговия капитал от страна на третото лице мажоритарен акционер „П” АД-гр. Г. Д.
Оплакванията на касаторката К. са за постановяване на атакуваното въззивно решение при пороци, обективиращи приложението и на трите отменителни основания, визирани в текста на чл. 281, т. 3 ГПК. Поради това тя претендира касирането му изцяло „ведно със законните последици” и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдели уважени предявите от нея искове срещу ответното „М” АД-гр. Г. Д. с правно основание по чл. 71 ТЗ и съответно по чл. 74 ТЗ.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката Л. К. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие и на трите предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното решение САС се е произнесъл „по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с установената практика на ВКС”, че „някои от тях” били решавани противоречиво от съдилищата, а всички те били от значение за „издирване точния разум на закона и правилното негово прилагане”. Във връзка с твърдението си за наличие на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касаторката се позовава на четири решения на отделни състави на ВКС, както следва: 1/ Р. № 327/14.ІV2003 г. по гр. д. № 2650/02 г. на бившето V-то г.о.; 2/ Р. № 1860/19. ХІ.2001 г. по гр. д. № 478/01 г. – също на бившето V-то г.о.; 3/ Р. № 681/11. ХІ.04 г. по гр.д. № 121/04 г. на І-во т.о. и 4/ Р. № 1859/16. ХІ.2001 г. по гр. д. № 359/01 г. – също на бившето V-то г.о. По аргументиране наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК позоваването в изложението на К. е върху влязлото в сила първоинстанционно решение на СГС, ТК, с-в VІ-9 от 25.VІІ.06 г., постановено по т.д. № 932/04 г.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „М” АД-гр. Гоце Д. писмено е възразило чрез процесуалния си представител адв. С. Ц. от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на подадената от Л. С. К. жалба.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на Л. С. К. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
С. , че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 от ТР № 1/19.ІІ.2009 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос /бил той материален или процесуален/ от значение за изхода по конкретното дело, а касационният съд няма задължението и не може да го извежда от твърденията и сочените от подателя й факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело, „само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване” – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, представляващи изчерпателно изброени от законодателя хипотези по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая касаторката К. въобще не е формулирана нито един от множеството „материалноправни и процесуалноправни въпроси”, поради което обективно е невъзможно да бъдат отграничени тези, за които тя поддържа, че са били решени в противоречие „с установената практиката на ВКС”, от другите – които се решавали противоречиво от съдилищата в Републиката. В заключение, предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК има предвид въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело, който да удовлетворява кумулативното изискване на законодателя да е релевантен не само за точното прилагане на закона, но и да е от значение за развитие на правото въобще, т.е. именно според точния смисъл на цитирания текст от сега действащия процесуален закон, налага констатацията, че не съществува предпоставка за допустимост на касационния контрол, която да се свежда до „издирване точния разум на закона и правилното негово прилагане”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 417 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 8 май 2009 г., постановено по гр. д. № 2080/07 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2