О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
София, 22.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 200 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 4152/7. ХІІ.2009 г. на „В” АД – гр. В., подадена чрез процесуалния му представител адв. Р от АК В. , против определение № 905 на В. ОС, ГК, от 27. ХІ.2009 г., постановено по гр. д. № 775/09 г., с което е било обезсилено имащото характера на определение решение № 595/23.VІІ.09 г. на В. районен съд по гр.д. № 1473/09 г., постановено в пр-во по чл. 524 ГПК: за спиране предприетото принудително изпълнение по изп. дело № 252/09 г. по описа на ЧСИ Г. Б. с рег. № 722 в КЧСИ и район на действие, съвпадащ с юрисдикцията на В. ОС по молба на трето за изп. процес лице.
Оплакванията на търговеца частен касатор са за постановяване на атакуваното прекратително определение на В. ОС в нарушение на материалния закон, както и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила: отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1 и 2 ГПК. Поради това третото за изпълнителния процес лице „В” АД претендира касирането на този съдебен акт и постановяване на определение по реда на чл. 524 ГПК, разрешаващо спора по същество, като бъдат и присъдени и направените в инстанциите съдебно-деловодни разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор „В” АД – гр. В. обосновава допустимостта на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение В. ОС се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за правото на защита на третото лице в изпълнителния процес по исков ред в противоречие с практиката на ВКС. В тази връзка търговецът частен касатор се позовава на две решения на отделни състави на ВКС, респ. на ВС /до 1996 г./, както следва: 1/ Р. № 1460/5.VІ.1964 г. по гр.д. № 693/64 г. на І-во г.о.; 2/ Р. № 116/26.VІ.2009 г. по т. д. № 168/09 г. на ІІ-ро т.о.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба „С” ЕООД-гр. Мездра, област В. , което има качеството на взискател по спряното изп. дело, писмено е възразило чрез управителя си С. В. Т. както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакванията, изложени от процесуалния представител на „В” АД.
Ответното по частната жалба „Т” ЕООД–гр. Монтана, което има качеството на длъжник по същото изп. дело, не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за нарушаване на материалния и на процесуалния закон с атакуваното от „В” АД прекратително определение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред В. ОС, частната касационна жалба на „В” АД-гр. Враца ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 2 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалвания акт на въззивния съд, правният въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения на и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.VІІ.1994 г. /отм./; с тълкувателни решения на ОСГТК или на отделни ОСГК и на ОСТК на ВКС „или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК”. Очевидно е при това положение, че в случая характер на такава практика на ВКС, която да е меродавна по смисъла на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, няма не само първото, но и второто от двете цитирани от частния касатор решения на отделни състави на ВКС: това под № 116 от 26 юни 2009 г. по т. дело № 168/09 г. на Второ отделение от ТК на ВКС. Последното е било постановено не в производство по чл. 290 ГПК, а в извънинстанционното пр-во за отмяна по чл. 303, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК. Ето защо се налага извод, че изложението на частния касатор „В” АД – гр. В. не обосновава приложно поле на частното касационно обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 905 на В. окръжен съд, ГК, от 14.01.2010 г., постановено по гр. д. № 775/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 200 по описа за 2010 г.