О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
София, 15,06,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на деветнадесети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………….…………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1118 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 3153/1.ІХ.2009 г. на Д. К. Д. от Русе, подадена чрез процесуалния ми представител адв. З от АК-Разград против въззивното решение № 91 на Разградския ОС, ГК, от 31.VІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 197/09 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 99 на Разградския районен съд от 30.ІV2009 г. по гр. д. № 1083/08 г. в частта му за отхвърляне – като неоснователни и недоказани, на обективно съединените искове на Д. с правно основание по чл. 79, ал. 1 и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени като частични срещу „А” А. – гр. Л., област Разград в размер на сумата 14 800 лв., претендирана като неизплатено възнаграждение за периода от 7.ІІІ.2005 г. и до 7.VІІІ.2007 г. в качеството на ищеца последователно като член на СД, а впоследствие – и на УС на ответното д-во, а също и претенцията в размер на сумата 200 лв., представляваща мораторна лихва върху горепосочената главница за периода от 1.ІV.2005 г. и до 7.VІІІ.2007 г.
Единственото оплакване на касатора Д. е за неправилност на атакуваното въззивно решение на Разградския ОС – предвид постановяването му в нарушение на материалния закон. Поради това се претендира същото да бъде касирано изцяло и да се постанови съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който: „след прихващане на сума в размер на 8 215.79 лв. за неотчетени служебни аванси и 184.93 лв. за телефонни разговори ответното д-во да бъде осъдено да му заплати сума в размер на 6 559.28 лв., ведно с дължимата лихва от завеждането на исковата молба до окончателното им изплащане, както и направените съдебни разноски по делото”.
В краткото си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, озаглавено „допълнителна касационна жалба”, Д. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК: „от значение за точното прилагане на закона, но без въобще да е формулирал правен въпрос, а позовавайки се отново на оплакването си за незаконосъобразност.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „А” АД-гр Лозница, област Разград писмено е възразило чрез процесуалния си представител адв. С. А. от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакването за незаконосъобразност, изложено в жалбата на Д.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Разградския ОС, касационната жалба на Д. К. Д. от Русе ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Непосочването му само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Би следвало да се има предвид, че съгласно т. 4 от същото тълкувателно решение, точното прилагане на закона „и развитието на правото” – по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, формират „общо” правно основание за допускане на касационното обжалване. В случая касаторът Д. се позовава половинчато на наличието на тази предпоставка, очевидно неправилно отъждествявайки я с касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 91 на Разградския окръжен съд, ГК, от 31.VІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 197/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т.д. № 1* по описа за 2009 г.