О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 611
София, 22,07, 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря …………………………………..……. и с участието на прокурора…………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1178 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 51728/6. Х.2009 г. на „П” О. – гр. Х., подадена чрез процесуалния му представител адв. Е. Н. от САК, против въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, от 8.VІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 1886/08 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на СРС, ГК, 74-и с-в, от 28.І.2008 г. по гр. д. № 26799/06 г. С последното – като неоснователни и недоказани – са били отхвърлени обективно и субективно кумулативно съединените искове на търговеца настоящ касатор с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД за връщане на авансово платената сума в размер на 5 058.94 лв., която тримата ответници А. по г. при МС – София, Районно управление на горите-гр. Кърджали /сега Р. д. по горите/ и Д. л. -гр. Харманли следвало солидарно да бъдат осъдени да му заплатят, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 6. ХІІ.2006 г. и до окончателното й изплащане, а също и 500 лв. мораторна лихва върху нея за периода от 9. ХІІ.2005 г. и до завеждане на исковата молба /6. ХІІ.2006 г./.
Оплакванията на дружеството касатор са за необоснованост и за постановяване на въззивното решение на СГС в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му, ведно с присъждане на всички направени в инстанциите съдебно-деловодни разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК „П” О. –гр. Хасково обосновава приложно поле на касационното обжалване с бланково позоваване на всички предпоставки, визирани в текста на т.т. 1, 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с обжалваното въззивно решение СГС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по материалноправния въпрос за наличието на изпълнение по процесния договор от 28 ноември 2005 г. за предоставяне на услуги по линия на организирания ловен туризъм, „без да са установени по делото доказателства за такъв извод”. В подкрепа на тезата си търговецът касатор се позовава на четири решения на отделни състави на ВКС, както следва: 1/ Р. № 1093/13.ІІІ.2006 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС, постановено по т. д. № 391/05 г.; 2/ Р. № 591/3. ХІ.2008 г. на І-во т.о. на ВКС, постановено по т. д. № 355/08 г.; 3/ Р. № 1171/16. Х.08 г. на V-то г.о. на ВКС по гр. д. № 5324/07 г. и 4/ Р. № 388/1.VІІ.2009 г. на ІІ-ро г.о. на ВКС по гр. д. № 1671/08 г.
Ответниците по касация А. по г. при МС, както и Д. л. -гр. Харманли не са ангажирали становища на свои представители нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение на СГС.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация Р. д. на г. – гр. К. писмено е възразила срез своя старши юрисконсулт /в отговор и изложение/ единствено по основателността на изложените от „П” ООД-гр. Хасково оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Софийския градски съд, касационната жалба на „П” ООД–гр. Хасково ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отхвърли исковете с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД срещу тримата ответници с предмет солидарното им осъждане да възстановят сума, която е била авансово платена по с/ка на един от тях: сегашната Р. д. по г. в гр. К. м. ноември 2005 г. – Регионално управление на горите-гр. Кърджали/, въззивната инстанция е приела, въз основа на представеното като писмено доказателство по делото от настоящия касатор писмо с изх. № 36-07-117/20. ХІІ.2005 г. на началника на Национално управление по г. , че се съгласува /утвърждава/ „изцяло и без забележки” сключеният на 28. ХІ.2005 г. на основание чл. 115, ал. 2 от Правилника за прилагане на закона за лова и опазване на дивеча договор между „П” ООД-гр. Хасково и Д. лесничейство-гр. Харманли с предмет: предоставяне на услуги по линия на организирания ловен туризъм, т.е., че се е „осъществило” визираното в чл. 22 от същия договор условие за влизането му в сила и реално той е могъл да произведе своето правно действие в периода от 20. ХІІ.2005 г. и до датата на уговорения в него краен срок, а именно 31.І.2006 г. Следователно правният въпрос, от значение за изхода на конкретното дело, по който в случая въззивният съд се е произнесъл е бил този за валидно „осъществено” договорно правоотношение, по повод на което исковата сума е била платена от търговеца настоящ касатор. Дали и по каква причина последният, наричан в този договор с термина „ползвател”, не е могъл да осигури необходимия брой ловни туристи е въпрос извън предмета на спора, разрешен с обжалваното въззивно решение на СГС.
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 2 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. решенията на отделни негови състави, било от гражданската или от търговската колегия, не съставляват „практика на ВКС” по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съпоставката между обжалваното решение с всяко едно от тези 4 решения на отделни състави на ВКС обаче, а още по-малко сравняването на последните помежду им, не разкрива противоречиво разрешаване на правния въпрос, релевиран от касатора, т.е. не е налице и предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед всичко изложено се налага извод, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното от „П” ООД-гр. Хасково въззивно решение на СГС.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-А, от 8.VІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 1886/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 1* по описа за 2009 г.