О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
София, 19,06,2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети юни през две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 281 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 286, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 1327/25.ІІ.2009 г. на Б. И. Б. от гр. В., подадена против разпореждането № 317 на Варненския апелативен съд, ТК, от 25.ІІ.2009 г., постановено по т. дело № 328/08 г., с което е била върната неговата касационна жалба срещу постановеното по същото дело въззивно решение № 237/16. ХІІ.2008 г., поради това, че в даденият му от съда срок не е отстранил всички констатирани от въззивната инстанция нейни пороци в пр-вото по чл. 285, ал. 1 ГПК.
Оплакването на частния жалбоподател Б. Б. е за неправилност на атакуваното разпореждане по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК предвид направената в този съдебен акт констатация на въззивния съд, че касационната му жалба „не покрива минималните изисквания на ГПК за редовност и касаторът не е отстранил в срок указаните му нередовности”, като в тази връзка се инвокират доводи, че такова основание за връщане на касационна жалба процесуалният закон не познавал и следователно апелативният съд бил „превишил своята компетенция”. С оглед това се претендира отменяване на обжалваното разпореждане, като преграждащо развитието на делото и изпращане на касационната жалба във ВКС, който да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба „П” ЕООД – София писмено е изразило становище чрез своя процесуален представител адв. В. К. от САК, че тя е изцяло неоснователна, поради което следвало да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Варненския апелативен съд, частната жалба на Б. Ив. Б. от гр. В. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 285, ал. 1 ГПК, озаглавен „Проверка за редовността на касационната жалба”, точно на въззивния съд законодателят е възложил въпросната проверка: за спазване „изискванията на чл. 284 ГПК”. В случай, че бъде констатирано, че касационната жалба не отговаря на тези изисквания, въззивната инстанция съобщава на страната „да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности”, а ако това все пак не бъде сторено, то жалбата, съгласно чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, задължително се връща на подателя й.
В конкретния случай Варненският апелативен съд е констатирал в хода на извършената проверка за редовност на касационната жалба на Б. Б. , че тя не е удовлетворявала изискванията на нито една от трите алинеи на чл. 284 ГПК и с предходното свое разпореждане № 194 от датата 3.ІІ.2009 г. аргументирано е указал кои са подлежащите на отстраняване от страна на подателя й нередовности. В седмичния срок от получаване на указанията е постъпила писмена молба с вх. № 919/23.ІІ.2009 г. от касатора и неговия пълномощник, съдържаща в своя край изявление на последния, че е приподписал касационната жалба. Същата молба започва с точка 1 под надслов” „Съдържанието определя основанието”, без обаче в текста й по-надолу да се формулира и последваща точка, но с квалифициране на разпореждането на въззивната инстанция по чл. 285, ал. 1 ГПК като „правно несъстоятелно”, понеже достатъчно било дори и само бланкетното позоваване на чл. 280, ал. 1 ГПК, направено в титулната част на т. нар. изложение към постъпилата касационна жалба.
При тези данни по делото се налага извод, че частният жалбоподател Б. Б. изрично е отказал да се съобрази с дадените му от въззивния съд указания по реда на чл. 285, ал. 1 ГПК, оспорвайки основателността им. Разпореждането за оставяне на касационната жалба без движение не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност. В настоящето пр-во по обжалване разпореждането на този съд за връщане на касационната жалба на Б. Б. от гр. В. се констатира, че всички дадени от Варненския апелативен съд указания на касатора са били съобразени с действащия понастоящем процесуалния закон, т.е. не са „правно несъстоятелни”. Неизпълнението дори и само на едно от указанията за отстраняване на конкретен недостатък на касационната жалба е достатъчно за връщането й. В случая липсва изискуемото се от чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изложение на основанията за допускане на касационно обжалване „по чл. 280, ал. 1 ГПК”, защото означаването на намиращото се по делото като такова по цитирания текст за приложно поле, но без да е релевирана в него която и да е от алтернативно дадените от законодателя предпоставки за допустимост на касационния контрол, а и без въобще да се формулира кой е същественият въпрос, по който въззивният съд все пак се е произнесъл /бил той материалноправен или процесуалноправен/, е равнозначно на пълно неизпълнение на указанието за съобразяване на касационната жалба на Б. Б. с изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Следователно разпореждането за връщане на касационната жалба на Б. Б. от гр. В. е правилно: обосновано, законосъобразно и постановено в пълно съответствие с онези съдопроизводствени правила, обезпечаващи редовността й.
С оглед изложеното частната жалба на Б. Ив. Б. от гр. В. ще следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея разпореждане на въззивния съд по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК – да се потвърди.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 317 на Варненския апелативен съд, ТК, от 25.ІІ.2009 г., постановено по т. дело № 328/08 г. по реда на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 281 по описа за 2009 г.