О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 551
София, 23.10.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети октомври през две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 542 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на непълнолетната Е. Г. В., действаща лично и със съгласието на своята майка Г двете от гр. С., подадена против определение № 840 на САС, ГК, 4-и с-в, от датата 18.VІ.2009 г., постановено по гр. д. № 652/09 г., с което – по съображения за процесуална недопустимост на иска по чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ „и на основание чл. 95, ал. 1 ГПК /отм./”, е било прекратено въззивното производство по същото, а като последица от това – обезсилено първоинстанционното решение № 76 на Софийския градски съд, ГК, от 5.І.2009 г. по гр. д. № 3233/05 г. С последното, като неоснователен, искът на непълнолетната В. , предявен срещу ЗПАД „Д”-София относно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди във връзка с ПТП, настъпило на 12.ІІ.2005 г. по риска „гражданска отговорност” на виновния водач, в размер на претендираната сума от 30 000 лв. и ведно със законната лихва върху нея, считано от вредоносната дата и до окончателното издължаване, е бил отхвърлен.
Оплакванията на непълнолетната частна жалбоподателка са за постановяване на обжалваното прекратително определение на САС при пороци, обективиращи приложението и на трите основания по чл. 281, т. 3 ГПК за касирането му, като в тази връзка се инвокират доводи, че преценката на въззивния съд за наличие на хипотезата по чл. 95, ал. 1 ГПК /отм./ била изцяло погрешна. С оглед това частната жалбоподателка В. претендира обжалваното прекратително определение на САС да се отмени и делото да бъде върнато на същия за по-нататъшни процесуални действия по съществото на облигационния спор, въведен с иска й по чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ, предявен срещу „Д” АД-София и основаващ се на валидната полица по застраховката „гражданска отговорност” на виновния за настъпване на процесното ПТП водач.
Като ответник по частната жалба горепосоченият застраховател, не е ангажирал становище на свой представител по основателността й.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното въззивно производство пред САС, частната жалба на Е. Г. В. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна е основателна.
Ключов за този изход на делото в развитието му пред САС е бил въпросът налице ли е хипотезата на чл. 95, ал. 1 ГПК /отм/. Въззивният съд по свой служебен почин е изследвал наличието на идентитет в триадата страни-основание-искане, съпоставяйки данните по прекратеното производство, от една страна, а – от друга, наличните по своето гр. д. № 1422/07 г., по което е било постановено решение за осъждане на застрахователя „Д” АД-София да плати на Е. Г. В. обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 12.ІІ.2005 г., в размер на 4 000 лв., като за разликата до предявения размер от 12 000 лв. тази нейна искова претенция е била отхвърлена. Неправилна обаче е констатацията на САС, че освен субективната, налице била пълна идентичност и на исканията, а и на основанията по тези две дела, защото по приключилото с въззивно решение дело претенцията на непълнолетната В. е била за изплащане на обезщетение на основание задължителната застраховка „злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз, докато по прекратеното въззивно пр-во искът й срещу „Д” е бил основан на сключена с този застраховател полица по риска „гражданска отговорност” на виновния за настъпилото на 12.ІІ.2005 г. ПТП водач на маршрутно такси „Р” с ДК№ С* чиято валидност е обхващала периода от 3.І.2005 г. и до 2 април с.г. Този извод се налага от съпоставката между съобразителните и петитумните части на приложените в заверени ксерокопия към настоящата частна жалба: 1/ Искова молба с вх. № 32286/4. ХІ.2005 г. по описа на СГС, подадена от Е. Г. В. срещу „Д” АД-София за 12 000 лв.; както и 2/Предхождащата я И. М. с вх. № 3* от същата дата, но вече за присъждане на сума в размер на 30 000 лв., по която постановеното първоинстанционно решение е било обезсилено с обжалваното понастоящем определение на САС. Меродавно в случая е и обстоятелството, че процесуалният представител на застрахователя не е противопоставял по прекратеното въззивно производство възражение за наличието на постановено вече решение по идентичен негов облигационен спор с непълнолетната ищца Е. Г. В.
С оглед изложеното частната жалба на непълнолетната Е. Г. В. от София ще следва да се уважи, като атакуваното с нея определение на САС бъде отменено.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 840 на Софийския апелативен съд, ГК, от 18.VІ.2009 г. по гр. д. № 652/09 г. с предмет прекратяване въззивното производство по това дело и обезсилване решението на първостепенния съд по иск с правно основание по чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ.
В Р Ъ Щ А делото на същия състав на Софийския апелативен съд, който да се произнесе по съществото на иска на непълнолетната Е. Г. В. от София с правно основание по чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ, предявен срещу „Д” АД-София – на основание сключена с последния валидна полица „гражданска отговорност” в полза на виновния за настъпилото на 12.ІІ.2005 г. ПТП водач на маршрутно такси „Р” с ДК№ С 5370 ВМ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по ч. търг. дело № 542 по описа за 2009 г.