О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 577
София, 15,10,2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 503 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1380/19.ІІ.2009 г. на „О” АД-гр. Кърджали, подадена чрез процесуалния му представител адв А. Л. Х. от САК, против решение № 198 на Софийския апелативен съд, ГК, 5-и с-в, от 29. ХІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 1722/08 г., с което – като неоснователни и недоказани – са били отхвърлени исковете на този търговец срещу „Й” ООД-София за сумата 17 154.50 лв., представляваща част от покупната цена на меден кек по фактури с номера 7200/19.VІІ.2004 г. и 7508/30.ІХ.04 г. на основание чл. 327 ТЗ, както и обективно съединената претенция „за обезвреда за забавено плащане на горната сума до завеждане на делото” – до размер на 6 387.10 лв. на основание чл. 86 ЗЗД.
Единственото оплакване на търговеца касатор е за постановяване на обжалваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което той претендира касирането му като неправилно и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който и двете негови обективно съединени искови претенции срещу „Й” ООД-София да бъдат уважени в предявените им размери: резултат, идентичен по съдържание с отмененото решение на първостепенния съд по облигационния спор между двете търговски дружества.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „ОЦК” АД-гр. Кърджали поддържа, че с атакуваното решение САС се е произнесъл по процесуалния въпрос относно това доколко плащането единствено на дължимия ДДС по сделка би имало значение и като признание „относно факта на изпълнение на задълженията на продавача по договора за търговска продажба”. Като изтъква, че по този въпрос няма практика на ВКС, касаторът релевира наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, защото той бил от значение както за точното прилагане на закона, но така също и релевантен за развитието на правото въобще.
Ответното по касация „Й” ООД-София не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакването в жалбата на „ОЦК” АД-гр. Кърджали.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Софийския апелативен съд, касационната жалба на „ОЦК” АД-гр. Кърджали ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно в поле на касационното обжалване са следните:
Законът за данък върху добавената стойност от 1999 г. /отм./, който е бил в сила през исковия период, в своя чл. 56, ал. 2 презюмира, че когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че ДДС се дължи отделно, приема се че той е включен в договорната цена. При наличието на клауза в обратния смисъл обаче, каквато очевидно е тази по съставената и едностранно подписана от касатора ф/ра № 7200/19.VІІ.2004 г. – с отделно посочен ДДС в размер на 2 811.81 лв., извършеното на 30. ХІІ.04 г. плащане на точно същата сума от страна на посочения в счетоводния документ като купувач търговец, не е било ценено от въззивния съд като частично плащане и на самата цена по сделка, сключена помежду им. Напротив, като е приел въз основа на наличните данни по делото, че ищецът не е ангажирал доказателства за реалното получаване на стоката и при оспорването на този факт от ответника в неговата въззивна жалба, САС е съобразил точно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ТЗ в неразривната й логическа връзка с чл. 56, ал. 2 ЗДДС от 1999 г. /отм./. Така процесуалният въпрос, който касаторът „ОЦК” АД-гр. Кърджали изтъква в изложението си за наличие приложно поле на касационното обжалване, е бил разрешен в съзвучие с Р. № 1* от 16.VІІ.1957 г. по гр.д. № 4955/1957 г. на ІV-то г.о. на тогавашния ВС по приложението на чл. 116, б. „а” ЗЗД, а също и със задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР на ОСГК № 30/1981 г. на този съд, според които разпоредбата на чл. 66 ЗЗД има диспозитивен характер. Понеже касаторът очевидно не разграничава ролята на съставените от него два различни счетоводни документа: данъчна фактура № 7200/19.VІІ.2004 г., от една страна и, от друга – данъчно дебитно известие към нея /№ 7508 от 30.ІХ.2004 г./ съответно на плоскостта на чл. 95, ал. 1 ЗДДС от 1999 /отм./, то крайният изход на облигационния спор обективно съответства на настъпило изменение на данъчната основа на тази т. нар. „облагаема доставка”, за която няма данни да е била получена от ответното по спора „Й” ООД-София, но липсва и реквизит в процесното известие досежно основанието за това изменение. В заключение, тъй като не става въпрос за неяснота или непълнота в закона, която да следва да бъде преодоляна, респ. попълнена по тълкувателен път от ВКС, касационно обжалване не би могло да бъде допуснато при наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 198 на Софийския апелативен съд, ГК, 5-и с-в, от 29. ХІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 1722/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 503 по описа за 2009 г.