О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
София, 18.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети февруари през две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 303 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частната касационна жалба на О. с. на Т. – гр С. З. , подадена чрез председателя му И. Г. И. , против определение № 420 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 8.VІІ.2008 г., постановено по ч. гр. д. № 276/08 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на ОСТ. срещу определението на ОС-Ст. Загора от 21. ХІІ.2007 г. по ф.д. № 3003/93 г. С последното регистърният съд е оставил без разглеждане – като недопустима – молбата на настоящия частен касатор с вх. № 17363/9. ХІ.2007 г. /депозирана в качеството му на трето лице по отношение партидата на Т. „Д” със седалище в гр. Г. в регистъра на кооперациите, воден от ОС-Ст. Загора/ относно: заличаване на вписано обстоятелство в търговския регистър по силата на решение № 2222/24.VІ.2003 г. по същото фирмено дело. Оплакванията на частния касатор ОСТПК-гр. Ст. З. са за неправилност на атакувания съдебен акт, като постановен при пороци, обективиращи приложението и на трите касационни отменителни основания, визирани в текста на чл. 281, т. 3 ГПК. Поради това се претендира отменяването му, като едновременно с това първостепенният регистърен съд бъде задължен „да допусне заличаване на процесното вписване по ф. д. № 3003/93 г. по описа на съда”. Инвокират се доводи, че след като с решение на ВКС, постановено по т.д. № 421/05 г. е бил уважен иск по чл. 58 ЗК с предмет отмяна на взети решения на проведеното на 26.ІІ.2002 г. Общо събрание на Т. „Д”-гр. Гълъбово, то и „всички последващи Общи събрания са нелегитимни и по тази причина решенията им незаконосъобразни”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо приложно поле на касационното обжалване, което е приподписано от процесуалния му представител по пълномощие – адв. Г от АК- П. , частният касатор ОСТПК-гр. Ст. З. поддържа теза, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, едновременно с това разрешаван противоречиво от съдилищата в Републиката и който, в крайна сметка, бил релевантен не само за точното прилагане на закона, но и от значение за развитие на правото, т.е. налице били всички възможни предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на атакуваното с настоящата частна жалба определение на Пловдивския апелативен съд.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от формална страна в частното въззивно производство пред Пловдивския апелативен съд, частната касационна жалба на ОСТПК-гр. Ст. З. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Не следва обаче същата да бъде разглеждана по същество, тъй като в случая не е налице нито една от законоустановените хипотези, отнасящи се до приложното поле на касационното обжалване. Съображенията за такава констатация са следните:
Частният касатор ОСТПК-гр. Ст. З. не е посочил главното основание, обосноваващо приложно поле на касационното обжалване: същественият въпрос /бил той материалноправен или процесуалноправен/, по който въззивният съд да се е произнесъл, разрешавайки го било в противоречие с практиката на ВКС, било когато същият е решаван противоречиво от съдилищата в Републиката и в равна степен, когато този съществен въпрос едновременно е бил релевантен както за точното прилагане на закона, така и от значение за развитие на правото въобще. Без да е конкретно формулиран такъв въпрос, проверката за наличие на която и да е от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 ГПК за допустимост на касационното обжалване е обективно невъзможна. От друга страна, доколкото наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК е релевирано в случая с позоваване на решение на ВКС по съществото на иск с правно основание по чл. 58 ЗК, отнасящо се до отмяна на предходни решения на ОС на същата Т. „Д”-гр. Гълъбово, проведено на 26.ІІ.2002 г. /по отношение чиято партида в търговския регистър настоящият касатор е трето лице/, твърдяното противоречие няма как да бъде установено, защото не се касае до задължителна практика на касационната инстанция. Дори и подведено под хипотезата на т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК обаче, цитираното решение на ВКС е постановено в хода на триинстанционно разглеждане на спор, чиито предмет е бил отменителният иск с правно основание по чл. 58 ЗК, за който настоящият касатор на общо основание /по арг. от текста на ал. 2, предл. 3-то на чл. 58 ЗК/ е разполагал с легитимацията да го предяви – в качеството му на териториален кооперативен с. , в който кооперацията със седалище в гр. Г., С. членува. Недопустимо от гледище на процесуалния закон е изискването да се касае до противоречиво разрешаван в практиката на съдилищата в Републиката въпрос /т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК/, да може да се обосновава посредством съпоставяне решенията на регистърния ОС-Ст. Загора с горецитираното решение на ВКС по иска с правно основание по чл. 58 ЗК, отнасящо се до решения, взети на предхождащо процесното ОС на същата тази Т. „Д”-гр. Гълъбово. Точният разум на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е наред с атакуваното определение на Пловдивския апелативен съд, да съществува и друго /влязло в сила/ определение на въззивна инстанция, с което да е прието, че трето лице – по отношение партидата на дадена кооперация в съответния търговски регистър – е надлежно легитимирано да иска директно от регистърния съд на последната заличаване на вписано обстоятелство, т.е. без да е провеждано исково производство по реда на чл. 58 ЗК. На наличието на такъв съдебен акт обаче, частният касатор не се позовава.
В заключение, не може да се обсъжда и наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като релевирането й е извършено от частния касатор ОСТПК-гр. Ст. З. посредством нейното буквално отъждествяване с първото от трите основания за касиране на неправилните актове на въззивния съд по чл. 281, т. 3 ГПК: нарушението на материалния закон. Преди всичко правно несъстоятелна е базисната теза на частния касатор, че при веднъж вече успешно проведен от него иск с правно основание по чл. 58 ЗК, имащ за предмет отмяна на решенията на ОС на Т. , проведено на конкретна дата, нелегитимни /незаконосъобразни/ били вече и всички последващи решения на този неин орган /по чл. 15 ЗК/ и затова териториалният кооперативен с. , в който тази Т. членува, бил легитимиран пряко да иска от регистърния й съд заличаване на вписвани въз основа на тези последващи решения на Общото й събрание обстоятелства по нейната партида в търговския регистър: избягвайки по този начин воденето на други отменителни искове със същото правно основание.
С оглед всичко изложено се налага извод, че обжалваното от ОСТПК-гр. Ст. З. определение, постановено от Пловдивския апелативен съд, не попада в приложното поле на касационното обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 420 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 8.VІІ.2008 г., постановено по ч. гр. д. № 276/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Диспозитив на определението на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по ч. т. д. № 303 по описа за 2008 г.