О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
София, 30.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 136 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 3484/23. ХІІ.2008 г. на „В” О. – София, подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. В. Л. от АК П. , против онази част от въззивното решение № 625 на П. ОС, ГК, от 30. Х.08 г., постановено по гр. д. № 737/08 г., потвърждаващо изцяло първоинстанционното решение № 756 на РС- П. от 21.VІІ.2008 г. по гр. д. № 740/08 г., с която, като неоснователен и недоказан, е бил отхвърлен облигационния иск на търговеца-настоящ касатор срещу „Е” О. – гр. П. за неизплатено възнаграждение по сключен помежду им на 23.VІІІ.2004 г. договор за изработка – съответно за разликата от 811.40 лв. и до претендирания по делото размер от 7 536.16 лв. В жалбата са инвокирани доводи, че последната сума представлявала „дължимо и неплатено възнаграждение по договора поради неизпълнение на част от договорни задължения за заплащане на извършени СМР на обект „цех за леене под налягане на алуминий и цветни метали” в с. Р., собственост на ответника” – „Е” О. със седалище в гр. П..
О. на касатора „В” О. – София са за постановяване на това въззивно решение в атакуваната негова отхвърлителна част при пороци, обективиращи приложението и на трите касационни отменителни основания по текста на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което търговецът претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция или, алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на П. ОС, като му бъдат присъдени и всички направени в инстанциите съдебно-деловодни разноски. Касаторът поддържа и че в обжалваната негова отхвърлителна част въззивното решение на П. ОС било недопустимо, без обаче да се претендира частичното му обезсилване.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо приложно поле на касационното обжалване, касаторът „В” О. – София поддържа, че налице били предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за разглеждането на неговата касационна жалба по същество, защото с атакуваната отхвърлителна част на решението си въззивният съд се е произнесъл по „материалноправен и процесуалноправен въпрос, касаещ допустимостта на предявените искови претенции с исковата молба и относно уважаване или отхвърляне на предявения иск” и той бил решен в противоречие с практиката на ВКС, като същевременно имал значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответното по касация „Е” О. – гр. П. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията в жалбата, подадена от „В” О. – София.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред П. окръжен съд касационната жалба на „В” О. – София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, поради което достъпът до него на обжалвалият търговец „В” О. – София ще следва да бъде отказан, са следните:
Дефинитивно осъществяваната от въззивната инстанция дейност е витаги такава на решаващ съд (арг. т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС), който произнасяйки се по съществото на конкретна искова претенция, с която е бил надлежно сезиран, може да я уважи или отхвърли /цялостно или частично/. Следователно релевираният от касатора въпрос, който в представата му е „винаги специфичен за конкретното дело, като обуславящ волята на съда, постановил обжалвания съдебен акт”, в случая е съвсем лишен от тези признаци, а и не би могъл едновременно да има естеството и на материалноправен, и на процесуалноправен. Затова непосочването от страна на търговеца-касатор на какъвто и да е конкретен за решеното от въззивния съд дело въпрос /бил той материалноправен или процесуалноправен/, прави обективно невъзможна преценката в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК дали този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС (последната разбирана според съдържанието, което Конституционният съд влага в тълкуването на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК с решението си по конст. дело № 4 от 2009 г.) или не. Непосочването на въпроса обективно осуетява и възможността да се провери доколко той би могъл да е едновременно релевантен както за точното прилагане на закона, но така също и от значение за развитие на правото въобще /т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/. В правния мир е немислимо съществуването на гражданско или търговско дело, спорният по което въпрос да не е от значение за точното прилагане на закона. Императивното изискване на законодателя по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК обаче, предпоставя кумулативно, че значимост на този конкретен за даденото дело въпрос се проявява и в аспекта на развитие на правото въобще: една твърде изолирана на практика хипотеза, каквато настоящата очевидно не може да претендира, че е.
В заключение, търговецът-настоящ касатор не е съединявал при допустимите от ГПК условия /на евентуалност, на кумулативност или на алтернативност/ друга искова претенция извън онази, очертана по предмет от изложението на обстоятелствата в неговата искова молба, на които тя е била основана, както и на онова, до което се е ограничило отправеното до първостепенния съд искане по нея /арг. чл. 98, ал. 1, б.б. „б” и „г” ГПК-отм./: присъждане на определена парична сума, разграничена като главница и лихва, „произхождаща от неизпълнение на договорни задължения, във вр. със сключена търговска сделка, съгласно сключен договор”. (Вж. в този смисъл мотивите към решението на ВКС, ТК, Второ отделение от 10.ІV.2008 г., постановено по приложеното търг. дело № 995/07 г.) Затова е недопустимо в настоящата касационна жалба да се твърди, че решаващият съд бил длъжен да отговори на съществения материалноправен въпрос: „осъществен ли е състава на чл. 266 от ЗЗД или състава на чл. 59 от ЗЗД съобразно събраните по делото гласни и писмени доказателства и за кои СМР”.
С оглед изложеното се налага извод, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното от „В” О. – София въззивно решение на П. ОС в неговата отхвърлителна част.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 625 на П. окръжен съд, ГК, от 30. Х.2008 г., постановено по гр. д. № 737/08 г. – в обжалваната негова отхвърлителна част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2